О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София 23.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 382 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. К. чрез пълномощника адв. С срещу решение № V* от 9.12.09г.,постановено по в.гр.дело № 204/09г.на Бургаския окръжен съд .
В касационната жалба са изложени основания за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение са разрешени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представя решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по жалбата „Д”Е. моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение частично,е осъдил „Д”Е. гр. К. да заплати на Д. Д. К. сумата 2000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200 от КТ,претърпени от трудова злополука,станала на 5.12.07г.г.,ведно със законната лихва,считано от 5.12.07г.до окончателното изплащане,като за разликата до претендирания размер от 16 908 лв искът е отхвърлен. Изложени са съображения,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ и да се намали размера на претендираното обезщетение с 60% поради допусната от ищцата груба небрежност. От обезщетението,дължимо от работодателя по чл.200 от КТ е приспадната и изплатената й застрахователна сума.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатите материалноправни въпроси относно понятието „груба небрежност” ,както и относно критериите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,настъпили от трудова злополука по справедливост,са от значение за изхода на спора,но не са разрешени в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК. Приложените съдебни решения са неотносими,тъй като са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Преценката на доказателствата,формирала вътрешното убеждение на съда за това налице ли е груба небрежност,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.
Оплакванията за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № V* от 12.09.09г.,постановено по в. гр.дело № 204/09г.на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.