Определение №703 от по търг. дело №648/648 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 703
 
 
София, 07.12.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета   година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                       ЕМИЛ МАРКОВ  
 
 
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 648/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. У. от гр. П. срещу решение №10 от 11.03.2009г. по т.д.1264/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №1554 от 30.10.2008г. по гр.д. 288/08г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявения от Д. Т. Т. против К. У. иск с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ.
Ответникът по касация – Д. Т. Т. от гр. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът У. , чрез процесуалният си представител е поддържала, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение противоречало на ТРОСГК №1/2000г. на ВКС на РБ. Посочено е, че съгласно т.17 на това решение било прието, че ако в първата инстанция не бил конституиран необходим другар или страната била лишена от участие в производството, въззивният съд следвало да повтори процесуалните действия извършени от първата инстанция. В тази връзка е изведено, че след като страната била лишена от участие в първоинстанционното производство, а въззивният съд не бил обсъдил довода във въззивната жалба за неправилното приложение от първостепенния съд на разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК /отм./ то не са били отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, не били повторени процесуалните действия, извършени пред първата инстанция и бил нарушен чл.188, ал.1 ГПК / отм./Посочено е още, че в същия смисъл било и решение № 216 по гр.д. 790/00г. на ВКС, І г.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т.1 на текста, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по соченото Тълкувателно решение. Следователно, не обжалваното решение, а противоречивото разрешаване на конкретен въпрос обуславя приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Изложеното от страната за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, във връзка с поддържано от въззивника нарушено негово право на участие в производството пред първостепенния съд, освен че не намира опора в доказателствения материал, не се установява и от съдържанието на въззивната жалба, с която не са направени доказателствени искания,нито са посочени съдопроизводствените действия, които следва да бъдат повторени, по съществото си съставлява оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт визирано в чл.281 ГПК, което няма относимост към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка не е налице и противоречие с посоченото тълкувателно решение. Наличието на задължителна практика по определен въпрос, изключва обсъждането, във връзка със заявеното основание, на каузална практика, дори и ако този въпрос е бил противоречиво разрешен, какъвто не е разглеждания случай.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 600лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 11.03.2009г. по т.д.1264/08г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Д. У. да заплати на Д. Т. Т. направените в производството разноски в размер на 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top