О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
С. 10.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1287 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. И. И. в качеството й на [фирма] [населено място], Д. Д. Д. и С. Д. И., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 481 от 8.12.2016г. по в.гр.д. № 767 по описа за 2016г. на Русенски окръжен съд, с което изцяло е потвърдено решение № 1064 от 2.08.2016г. по гр.д.№ 919/2015г. на Русенски районен съд за уважаване на иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, като е обявен за недействителен по отношение на М. Т. К. договорът, сключен с н.а. № 124 т.І с рег.№ 2550 по нот.д. № 102/7.03.2012г. на нотариус Г., по силата на който К. И. И. и Господин Г. И. са дарили на Д. Д. Д. и С. Д. И. 156/312ид.ч.от дворно място, находящо се в [населено място] [улица], цялото с площ от 312 кв.м., имот пл.№ 11 в кв.22,съгласно документ за собственост, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, до размер на 1/2ид.ч., прекратил е производството по отношение на ответниците Г. Г. Д. и В. Г. С. поради липса на правен интерес и е присъдил разноски.
В. съд е приел, че са налице законовите предпоставки по чл.135 ал.1 ЗЗД, тъй като с влязло в сила на 5.10.2015г. съдебно решение /по гр.д.№ 3679/2013г.на Р./ е установено качеството на кредитор на ищеца по отношение на първата ответница, която не е доказала плащане на вече установеното вземане, във връзка с което е висящо изп.д.№ 20158330400827 та ЧСИ рег.№ 833 М., същата се е разпоредила /съвместно със съпруга си/ с акт за дарение / н.а. № 124 т.І с рег.№ 2550 по нот.д. № 102/7.03.2012г./ със свой имот в полза на двама от ответниците, които са нейни внуци. Така извършено разпореждане, съдът е приел, че уврежда кредитора, тъй като намалява имуществото, от което той може да се удовлетвори и е налице знание за увреждането у длъжника, пред вид близката родствена връзка между страните по сделката и установената в чл.135 ал.2 ЗЗД презумция.
К., като се позовава на основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. При предявен иск по чл.135 ЗЗД, следва ли ищецът да докаже качеството си на кредитор по отношение на ответника?, 2. Длъжен ли е съдът да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства съобразно ангажираните по делото доказателства, както и всички направени от страните възражения? Според касатора по въпроса е налице противоречие с решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д.№ 674/2014г. на ІІ т.о., 3. При направено възражение на основание чл.172 ГПК, следва ли съдът да подходи към показанията на свидетеля със засилена критичност? Позовава се на противоречие с решение № 131 от 12.04.2013г. по гр.д.№ 1/20142г. на ІV г.о.,съгласно което заинтересоваността на свидетеля следва да се преценя с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност., 4. При предявен иск по чл.135 ЗЗД, ако ищецът твърди, че за продължителен период от време нееднокартно е предоставял средства на ответника и че една част от тях са му възстановени, следва ли да бъде установено по безспорен начин, че към датата на увреждащата сделка, същият е имал реално вземане от ответника? и 5. При призната с влязло в сила съдебно решение симулативна регистрация по отношение на ответника /ЕТ/, в полза на ищеца по делото, следва ли да се приеме, че същият притежава качеството кредитор към ЕТ? К. се позовава и на противоречие на въззивния акт с решения № 218 от 11.10.2013г. по гр.д.№ 1778/2013г. на ІІІ г.о. и № 162 от 1.07.2014г. по гр.д.№ 7320/2013г. на ІІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта и основателността й. Претендира направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., реалното извършване на които установява с приложен договор за правна защита и съдействие № 0153299 от 10.03.2017г., в който за сумата е посочено, че е платена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Настоящият съдебен състав счита, че по поставените от касатора въпроси касационно обжалване не може да се допусне, тъй като независимо, че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и съставляват общо основание за допустимост /с изключение на петия/, по отношение на нито един от тях не са налице посочените от касатора специални основания чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Първият и четвъртият от поставените въпроси, касаят наличието на вземане като предпоставка за уважаване на предявения иск по чл.135 ЗЗД. Съгласно установената практика, искът иск по чл.135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу увреждащите действия на длъжника. В случая качеството на ищеца на кредитор и на първият ответник на длъжник, е безспорно, с оглед влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 3679/2013г.на Р.. С него е уважен иск на М. Т. К. против [фирма] [населено място], с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, за сумата 17 870лв., заявен като частичен от 43 060лв. При наличие на установено по надлежния ред валидно и непогасено към датата на предявяване на иска вземане, спорове по отношение на същото са недопустими, поради липса на възможност за пререшаване.
Вторият и третият от поставените от касатора въпроси, касаещи преценката на направено възражение по чл.172 ГПК относно приети гласни доказателства и за изпълнението на задължението на съда по чл.235 ГПК, изискват обсъждане на ангажираните по делото доказателства. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извършва преценка на доказателства, както и не може да обсъжда правилността на постановения въззивен акт. В случая от значение е, че в мотивите на постановения въззивен акт, съдът е обсъдил показанията на посочения свидетел, включително и с оглед изискванията на чл.172 ГПК и че е подложил на преценка всички наведени от страните доводи, като се е произнесъл по направените от тях възражения.
Петият поставен от касатора въпрос, доколкото съдържа условие, което не отговаря на приетите за установени факти по делото /че с влязло в сила съдебно решение е призната симулативност на регистрацията на Едноличния търговец/, не съставлява годно общо основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, защото въпросът не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. В последните изрично е посочено, че по принцип законодателят не предвижда разкриване на симулация относно регистрация на ЕТ /симулативността е относима към сделките, каквато регистрацията не е /, а в конкретния случай – подобно възражение въобще не следва да се разглежда като преклудирано, поради несвоевременното му заявяване.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 481 от 8.12.2016г. по в.гр.д. № 767 по описа за 2016г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. И. И. от [населено място] [улица], в качеството й на [фирма] [населено място], Д. Д. Д. и С. Д. И., двамата с адрес: [населено място] [улица] да заплатят на М. Т. К. от [населено място] [улица] сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :