3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 704
С., 11.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 5 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
М. СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 541-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД[фирма], г.С. срещу въззивното решение от 18.12.09г. по г.д.№ 4746/09г. на СГС, г.отд.,ІV-Г с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 12.03.09г. по г.д.№25594/08г. на СРС, 62 с-в, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск по чл.213 ал.1 КЗ за разликата над присъдените 5019.41лв. до пълния предявен размер от 8315.75лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 основание. В тази връзка към касационната жалба представя определение по чл.288ГПК №149/14.03.09г. по т.д.№627/08г. на ВКС-ТК, както и първоинстанционни решения на СРС по въпроса за критерия за определяне размера на подлежащата на обезщетяване вреда.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по този материално правен въпрос, обуславящ крайния изход на спора.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Определящия материално правен въпрос от значение за правилността на решението е как следва да се определи размера на подлежащата на обезщетяване вреда.
Въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че меродавна в конкретния случай е Наредба №24/8.03.06г./Д.в.бр.25-24.03.06г./ за задължителното застраховане по чл.249 т.1 и 2 КЗ. Според цит.наредба дължимото от застрахователя по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” обезщетение за вреди на МПС се определя съобразно приетата с посочената наредба Методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС.
Съгласно приетото в т.3 от ТР№1/09г. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК когато касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, имащи значение за възприетия краен резултат какъвто е конкретния случай. Освен това, определението по чл.288 ГПК няма качествата на решение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради което не може да бъде селективен критерий за допускане до касационно обжалване.
Изложеното налага извода, че в конкретния случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.12.09г. по г.д.№ 4746/09г. на СГС, г.отд.,ІV-Г с-в
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.12.09г. по г.д.№ 4746/09г. на СГС, г.отд.,ІV-Г с-в
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: