О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
[населено място], 11.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д.№ 208/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №490 от 9.11.2010г. по гр.дело № 227/2010г. на САС, търговско отделение, 6 състав, с което е оставено в сила решение от 9.02.2010г. по т.д. №689/2007г. на СГС, ТО, ІV-4 състав. Касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос: чия е доказателствената тежест за установяване на факта на съществуване на вещта в производството по чл.59 ЗЗД и следва ли съдът да я укаже изрично. Поддържа се, че постановеното от САС решение е в противоречие с решение №305 от 12.05.2009г. по гр.дело № 728/2008г. на ГК, І г.о. на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор излага съображения, че доводите на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила по същество се отнасят до правилността на съдебния акт и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Счита също, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото производството пред САС се е развило по реда на отменения ГПК и с отмяната на чл.109, ал.3 ГПК отм. е отпаднало съществуващато до тогава служебно начало в гражданския процес. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и отговаря по съдържание на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
СГС с решение от 9.02.2010г., постановено по гр.дело № 689/2007г. се е произнесъл по иск на [фирма] – С. срещу [фирма] по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на склад от 350 кв.м. без правно основание, попадащ в УПИ ІV -237 св.16 б м “ Н. Захарна фабрика” за периода от 16.09.2004г. до 13.10.2005г. за сумата от 15 183 лв., отхвърлен като неоснователен. САС е обсъдил събраните по делото писмени доказателства – актове на МС и решения на съда за образуването и преобразуването на ДФ “И.” в [фирма], писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза за установяване на идентичност между описания в А. №12456 от 26.08.1987г. и в нот.акт за собственост №150 , т.І, рег. № 3244 дело № 132/2004г. спорен имот / склад/, свидетелски показания и е приел, че складът е придобит по давност от ищеца, но последния, при разпределение на доказателствената тежест по чл.127, ал.1 ГПК отм., не е доказал както реалното съществуване на склада, така и ползването му от ответното дружество без правно основание за процесния период от време 16.09.2004г. до 13.10.2005г. Прието е също така, че към датата на постановяване на решението от СГС, складът е бил съборен и не е съществувал като самостоятелна вещ – годен обект на правото на собственост. Обсъдено е и направеното от ответника признание, че за процесния период от време е ползвал склад на правно основание, но по никакъв начин, както и в противоречие със събраните по делото доказателства, не е доказано владение върху склада, предмет на иска по чл.59 ЗЗД.
Доколкото касаторът се позовава на решение на ВКС постановено по реда на чл.218а, ал.1 ГПК отм. във връзка с параграф 2, ал.3 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г., соченото от касатора основание за достъп до касация следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираното решение не попада в обхвата на съдебните актове на ВС и ВКС, които имат задължителен за съдилищата характер / т.2 и т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпросът за доказателствената тежест за установяване на факта на съществуване на вещта в производството по реда на чл.59 ЗЗД- чл.109 ГПК отм. и следва ли съда да я укаже не е въпрос, който да попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от САС са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Евентуално допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствени правила – чл.109 ГПК отм., представляват отменителни касационни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК , които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, които има предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В конкретния случай искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен след преценка на събраните по делото доказателства – писмени и свидетелски показания. Всяка една от страните е упражнила правото си да изиска от съда да й бъдат допуснати доказателства за установяване на факта на съществуване на склада и владението му от ответника през процесния период от време. Както правилно е прието от въззивната инстанция, ищецът трябва да докаже правото си на собственост върху склада, съществуването му през процесния период от време, факта на владение от ответника без правно основание и обогатяването на ответника от ползването му за сметка на ищеца, а последния се е обеднил. Съдът подробно е обсъдил показанията на свидетелите на ищеца и на ответника относно факта на съществуването, респ. събарянето на склада и при упражняване на правомощията си на решаващ съд, и е приел, че ищецът не е доказал през процесния период от време ответникът да е ползвал годен обект на правото на собственост, т.е. крайният изход на делото е обусловен от фактите по делото, а не от приложението на процесуалните норми на чл.109 и чл.127 ГПК отм. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото не е налице обективен идентитет между двата казуса – по конкретното дело и представеното от касатора съдебно решение.
В заключение не е налице соченото от касотора основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Не следва да се уважава искането на [фирма] за разноски. Не е представено доказателство уговореното в Договора за правна помощ и съдействие възнаграждение от 300 лв. да е преведено по сметка на Адвокатско дружество “Х. и Банкова”, съгласно т.12 от договора.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490 от 9.11.2010г. постановено по гр.дело № 4597/2010г. на САС, търговско отделение , 6 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: