О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 3150 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от „Р./България/” ЕАД,[ЕИК], чрез юрисконсулт П. Т., с вх.№3264 от 14.05.2013 на Пловдивския апелативен съд, срещу определение №1034 от 19.04.2013 г. по в.ч.д.№452/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение на съда по несъстоятелността с правно основание чл.638, ал.3 ТЗ. По повод молба на банката, в качеството й на ипотекарен кредитор, в полза на която твърди че са предприети действия за реализиране на обезпечението, с определение №123 от 05.02.2013 г. по т.д.№403/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, е разрешено да продължи производството по спряното изп.д№347/2009 г. по описа на ЧСИ Г.И. срещу имущество от масата на несъстоятелността на ЕТ „И. ММ-И. И./н/. С определение №200 от 20.02.2013 г. по същото т.д.№403/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, е отменено разрешението за продължаване на производството по изпълнителното дело. С обжалваното въззивно определение на Пловдивския апелативен съд частната жалба на банката е оставена без разглеждане по съображения, че определението на съда по несъстоятелност с правно основание чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК във вр. с чл.613а, ал.3 ТЗ.
Частният жалбоподател „Р./България/” ЕАД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.613а, ал.3 ТЗ, съгласно който въззивният съд дължи произнасяне по общия реда на ГПК.
Ответникът ЕТ „И. ММ-И. И./н/ не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Пловдивският апелативен съд е приел, че определението на съда по несъстоятелност по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване. Безспорно, то не попада в хипотезата на чл.613а, ал.1 ТЗ, посочващ изчерпателно съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Спорен е въпросът дали това определение попада в хипотезата на чл.613а, ал.3 ТЗ на постановените от съда по несъстоятелността актове, подлежащи на обжалване пред съответния апелативен съд. При уреждане обжалваемостта на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, извън тези по чл.613а, ал.1 ТЗ, чл.613а, ал.3 ТЗ препраща към съответния ред на ГПК. Съгласно тази препратка правилно Пловдивският апелативен съд е изследвал доколко определението по чл.638, ал.3 ТЗ попада сред изчерпателно изброените хипотези на чл.274, ал.1 ГПК. Безспорно е, че определението на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.638, ал.3 ТЗ, не е обявено от закона като изрично обжалваемо/липсва основанието по чл.274, ал.1,т.2 ГПК/. Настоящият състав споделя изразеното в обжалваното определение становище, че това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Определението на съда по несъстоятелността по чл.638, ал.3 ТЗ, когато с него се отказва продължаване на производството по реализация на вземането на обезпечения кредитор, каквото качество има банката-жалбоподател, не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелността. То е относимо към спряното на основание чл.638, ал.1 ТЗ производство по изп.д№347/2009 г. по описа на ЧСИ Г.И., което подлежи на спиране по силата на закона- чл.638, ал.1 ТЗ. Още повече, че в случая след като Старозагорският окръжен съд е отменил определението си, с което на основание чл.чл.638, ал.3 ТЗ е разрешил в полза на „Р./България/” ЕАД продължаване на действията по изпълнителното дело, не се е произнесъл по съществото на молбата й с вх.№1442 от 04.02.2013 г. на Старозагорския окръжен съд .
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1034 от 19.04.2013 г. по в.ч.д.№452/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: