2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
С., 20,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 583/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]– [населено място] против определение №1794 от 04.07.2011 г. по ч. гр.д. №1838/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, като към настоящето производство по чл.274, ал.2 ГПК без правно значение са предпоставките на чл.280 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба на настоящият жалбоподател против протоколно определение от 06.04.2011г. по гр.д. 20782/10г. на ПРС, с което е оставено без уважение искането на [фирма] – [населено място] за спиране производството по делото до приключване на следствено дело №49/11г. на ОП – [населено място] и е прекратено производството като недопустимо. За да постанови този резултат, съставът на Пловдивски окръжен съд е приел, че определенията по чл.229 ГПК, като непреграждащи и такива, чиято обжалваемост не е предвидена изрично не попада в обхвата на нормата на чл.274, ал.1 ГПК и съответно не подлежи на инстанционен контрол.
Определението е правилно.
С обжалваното пред Пловдивски окръжен съд протоколно определение е оставена без уважение молба по чл.229 ГПК- за спиране производството по делото до приключване на образувано следствено дело. На инстанционен контрол подлежи единствено определението, с което е постановено спиране на производството, тъй като съгласно приетото с т.5 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ №1/2001г., което поради сходна уредба на института не е загубило своето действие и при действието на ГПК /ДВ, бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г./определенията по спиране на делото подлежат на идентичен режим на контрол с преграждащите развитието на производството определения. Отказът на съда, обаче, да уважи молба по чл.229 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като то не е преграждащо, нито може да бъде приравнено на преграждащите определения, поради това, че съдебното производство не е спряно, нито прекратено. Контролът върху този отказ се осъществява с контрола на постановения по спора съдебен акт, с който се извършва и преценка за основателността на отказа да се зачете относимо към спорния предмет преюдициално съдебно производство. Следователно, законосъобразен е извода на въззивния съд,че определението, с което е отказано спиране по реда на чл.229 ГПК от първостепенния съд не подлежи на самостоятелен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК или като е приел недопустимост на жалбата, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1794 от 04.07.2011 г. по ч. гр.д. №1838/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: