5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№704
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1641 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение №2743/23.11.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 3260/2018 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 2577/25.04.2018 г. по гр. д. №8529/2017 г. на Софийски градски съд и прокуратурата е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати да заплати на Е. С. Б. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на три престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което наказателното производство е прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2014 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в атакуваната му част, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса за критериите, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване и задължението на съда да приложи принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. По тези въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС – т.11 от ППВС № 4/1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна Е. С. Б. е подала писмен отговор, в който излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на прокуратурата. В срока за отговор е подадена и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която претенцията на страната за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата до предявения размер от 30 000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за критериите, имащи значение за определяне на справедливия размер обезщетение за неимуществени вреди.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в законустановените срокове, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за претърпените морални вреди, причинени вследствие на незаконно упражнената процесуална принуда, въззивният съд, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства е приел за установено, че с постановление от 26.05.2009 г. Е.Б. е била привлечена като обвиняема за извършени от нея три тежки престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК (безстопанственост), осъществени в периода 1999 г. – 2002 г., всяко от тях, представляващо особено тежък случай, извършени умишлено и в съучастие с други лица – членове на Съвета на директорите на „Софийски имоти” ЕАД. Със същото постановление спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка”. Два пъти в съда е внасян обвинителен акт по повдигнатите обвинения, проведени са множество процесуални действия с участието на страната (разпити, съдебни заседания с различна продължителност), като в крайна сметка с постановление на прокуратурата от 31.10.2012 г., частично изменено с определение № 3969/07.12.2012 г. по н.ч.д. № 5409/2012 г. на СГС, наказателното производство по отношение на ищцата е прекратено поради несъставомерност на деянието (чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК).
За да приеме, че претърпените от ищцата морални вреди е справедливо да бъдат обезщетени със сумата от 10 000 лв., въззивният съд е отчел тежестта и броя на престъпленията, за които е повдигнато обвинение -три тежки умишлени престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, за всяко от които е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години; постановената мярка за неотклонение – „подписка”, която не е ограничила личната свобода на лицето; разумният срок, в който се е развило наказателното производство (3 години и 6 месеца); обема извършени с участието на страната процесуални действия; медийната разгласа на делото; и от друга страна – конкретното отражение на незаконно упражнената процесуална принуда върху психиката, самочувствието, честта и достойнството на ищцата, уронването на доброто й име и авторитет на почтен човек и професионалист; преките негативни последици за здравето й; преживения стрес, срам и чувство на неудобство пред близки, познати и приятели. Преценявайки в съвкупност всички конкретни за случая факти и обстоятелства, въззивният съд е формирал извод, че сумата от 10 000 лв. е необходимата и достатъчна компенсация за моралните щети, причинени от незаконно упражнената спрямо ищцата процесуална принуда.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора правни въпроси са релевантни, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие на цитираната в изложението и задължителна за съобразяване съдебна практика.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят, са данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда, контактите, личния и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Многократно в практиката на ВС и ВКС е разяснявано, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, се определя от вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Унификация и уравниловка при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е обективно невъзможна – принципът за справедливост изисква размерът на обезщетението да се съобрази със съвкупността от конкретните за случая обстоятелства, а от процесуален аспект – да се анализират и оценят всички относими доказателства и правнорелевантни факти.
Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил свои собствени решаващи мотиви (кратки, но съдържателни) относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗОДОВ. Анализирал е кои претендирани от ищцата вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо те да се обезщетят. Ето защо не е налице противоречие на обжалваното решение с приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (в т.ч. и сочените от касатора).
С оглед на това, поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява и касационното обжалване по жалбата на Прокуратура на РБ не следва да се допуска.
В този случай, съгласно правилото по чл.287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба на Е. Б. не следва да бъде разглеждана.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2743 от 23.11.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 3260/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната му от Прокуратура на РБ част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.