О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 28.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3445 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавата чрез М. чрез главен юрисконсулт С. Х.-Д. срещу решение № 1489/14.07.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, шести състав по т.д. № 1516/2014 г., потвърждаващо решението на Софийски градски съд /СГС/ в обжалваната му отхвърлителна част – за присъждане на основание чл.92 ЗЗД на сумата 12227.47 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, а като обуславящи въпроси визира „задължението на съда да тълкува договора при спазване на предвидените в чл.20 ЗЗД критерии и да съобразява решението си с действителната воля на страните по принципното правило на чл.20а ЗЗД”.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран от настоящия касатор с обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.65 ал.1 от Закона за концесиите и договор от 18.05.2007 г., чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД срещу ответника [фирма] общо в размер на 651405.60 лв. Претенциите имат основанието си в договор от 18.05.2007 г. и анекс към него за предоставяне на концесия върху част от крайбрежна плажна ивица – морски плаж – север за срок от 20 години по смисъла на чл.65 ал.1 ЗК, въз основа на конкурс и решение на МС. Всички предявени претенции са уважени, с изключение на претенцията по чл.92 ЗЗД за 12227.44 лв., представляваща неустойка за неосигурено медицинско обслужване. По жалба само на ищеца и настоящ касатор, САС е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Съображенията на САС са свързани с преценката като неизпълнение на договора от 18.05.2007 г. или забавено изпълнение на задълженията по концисията за повече от 10 дни по смисъла на чл.36 ал.2 от договора, които в случая не са налице, за да възникне предвидената в същата разпоредба санкционна клауза за договорена неустойка. Изложени са подробни съображения във връзка със сключения между страните договор за концесия, договорените задължения и предвидени санкции – неустойки за неизпълнение на същите. Съпоставяйки разпоредбите от сключения между страните договор за поети задължения и договорени неустойки, САС е приел, че по смисъла на чл.36 ал.2 от договора, за да възникне право на неустойка в полза на концедента е необходима установяване на неизпълнение на договора или забавено изпълнение на задълженията за повече от 10 дни, докато в случая представеният констативен протокол № 116/29.08.2010 г. установява резултат от еднократна проверка, констатираща отсъствие на медицински лица в работно време в медицинския пункт. Посочен е и друг предходен констативен протокол № 20/28.06.2010 г. за извършена планирана проверка, в който е отразено наличие на медицински пункт с две медицински лица и осигуряване на линейка на място. При така установените факти и тълкуване на сключения между страните договор, САС е приел, че претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД за 12227.44 лв. – неустойка за неосигурено медицинско обслужване през сезон 2010 г. е неоснователна.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай като въпрос касаторът излага доводи, свързани със задълженията на съда за тълкуване на сключените между страните договори при спазване на критериите по чл.20 и чл.20а ЗЗД. Така изложените доводи имат връзка с изхода на спора, но няма основание да се приеме, че визираните с тях въпроси са разрешени в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, за да обусловят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са представени въззивни решения, обуславящи наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само твърденията за неправилно тълкуване и прилагане на закона, несъобразено със спецификата на концесионен договор не обуславя приложение на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 182010 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът се е позовал на представените по делото два констативни протокола за еднократни проверки, установяващи изпълнението на поетите от концесионера задължения във връзка с осигуряване на медицинско обслужване на представения за концесия плаж и изискванията на Наредба за водоспасителна дейност и обезопасяване на водни площи /ДВ бр.65/31.07.1996 г./ – протокол № 20/28.06.29010 г. и констатираното отсъствие на медицински лица в работно време в медицинския пункт – протокол № 116/29.08.2010 г., тълкувал е сключения между страните договор и конкретните договорени клаузи за поети задължения и неустойки при неизпълнение на същите, което неизпълнение следва да е установено за повече от 10 дни, за да възникне право на неустойка – чл.36 ал.2 от договора. Доколкото представените констативни протоколи установяват еднократни проверки, респ. еднократно изпълнеие или неизпълнение на посоченото в тях задължение, няма основание да се приеме неизпълнение за повече от 10 дни, за да възникне право на неустойка, както е договорено в чл.36 ал.2 от договора. В този смисъл е приетото от САС и то съответства на договорените между страните клаузи, тълкувани във връзка една с друга по правилата на чл.20 ал.1 и чл.20а ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че отхвърлянето на една от предявените претенции – за 12227.44 лв. не съответства на желанието на настоящия касатор, при така събраните доказателства и конкретно при това съдържание на представените по делото два констативни протокола за извършени проверки за изпълнение задълженията по договора за концесия, не е основание да се приеме липса на тълкуване на сключения между страните договор и конкретните клаузи по същия, съобразно критериите на чл.20 и чл.20а ЗЗД.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е поискала такива, нито има данни да е направила разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1489/14.07.2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав по т.д. № 1516/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.