О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 29 май 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1800 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Байрам С. и Ш. Х. С., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 18.10.2013г., постановено по в.гр.д. №180/2013г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 01.04.2013г. по гр.д.№231/2012г. на Тутракански районен съд за отхвърляне на предявения от Р. Байрам С. и Ш. Х. С. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Левент К. Р., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. Б. С. и Ш. Х. С. срещу Л.К. Р. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение по договор за дарение на недвижим имот от 26.06.2008г., обективиран в н.а.№149/2008г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с въззивното решение е разрешен въпросът: „налице ли е непризнателност по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД ако надареният не предоставя поисканата от дарителя издръжка” в противоречие с решение №501 от 29.06.2010г. по гр.д.№500/2009г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че надареният е длъжен да дава поисканата му от дарителя издръжка, от която той се нуждае, че издръжката се нуждае докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното и че възможността на дарения да отделя издръжка от доходите си е без значение, тъй като той притежава подареното, а неплащането на издръжка до изчерпване на подареното е проява на непризнателност, обуславяща отмяна на дарението на основание чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД. В случая ищците са основали иска си за отмяна на дарението на нуждата им от издръжка, изразяваща в недостиг на парични средства с оглед ежедневните им разходи. Въззивният съд е приел, че искът е недоказан, поради това, че ищците не са доказали нито един свой месечен разход. В случая е прието от съда, че дарителите не са доказали нуждата им от издръжка, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие с приложеното решение на ВКС, което е постановено по спор, по който е прието за установена нуждата от издръжка на дарителя. Въззивният съд не се е занимал с възможността на надарения да дава издръжка, поради което неоснователно се сочи от касаторите противоречие с приложеното решение на ВКС, а и в тази част позоваването на решението на ВКС е принципно неоснователно след приемането на тълкувателно решение №1 от 21.10.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГК, с което се прие друго – че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 18.10.2013г., постановено по в.гр.д. №180/2013г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: