О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 03.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1230/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Варненският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 05. 01. 2012 г. по гр. д. № 64/2011 г. е обявил за относително недействителен по отношение на П. С., договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29. 11. 2010 г., удостоверен с нот. акт № по дело № г. на нотариус Б. В., с район на действие при Варненския районен съд, по силата на който П. П. и съпругата му В. П. продали на В. П. недвижим имот – поземлен имот с площ 854 кв.м., намиращ се в [населено място], местност „А. м”, землище В., с посочени граници, заедно с построената в имота вилна сграда на два етажа, и хангар, депо и гараж. Варненският апелативен съд, с въззивно решение от 01. 06. 2012 г. по гр. д. 0 190/2012 г. е потвърдил решението на окръжния съд. Въззивният съд е счел за основателен искът на П. С., предявен на основание чл. 135 ЗЗД, че сделката уврежда неговите интереси на кредитор, в чиято полза е издаден изпълнителен лист за сумата 40 000 евро, дължима от П. П. и е започнало изпълнително производство, тъй-като се намалява имуществото на длъжника, чрез което може да се удовлетвори вземането на кредитора.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. П., В. П., В. П., И. П., Г. Д., всички от [населено място]. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и две решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, П. С. от [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и да не се допуска касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК – решението по делото е в противоречие с практиката на ВКС – решение по гр. д. № 673/2006 г., ІІ г. о. и решение по т. д. № 37/2009 г., търговска колегия, ІІ т. о., с които е прието, че с имот, който е съпружеска имуществена общност може да се обезпечава солидарно задължение на двамата съпрузи, но не и дълг на единия съпруг и че отменителният иск може да бъде уважен само ако длъжникът няма друго имущество, освен това, с което се е разпоредил. Позоваването на посочените решения е необосновано. Решението по гр. д. № 673/2006 г. не е задължителна практика на ВКС, тъй-като не е постановено по реда на чл. 290 ГПК /нов/, а постановеното по този ред решение по т. д. № 37/2009 г. има предвид хипотезата, когато задължението на единия съпруг е личен дълг и не е поето за нуждите на семейството – чл. 25, ал. 2 СК, в сила до 1. 10. 2009 г.. По настоящото дело не е установено, тъй-като не е било посочено като възражение, че паричното задължение на П. П. от 40 000 евро по запис на заповед от 28. 10. 2008 г. е негов личен дълг и не се обхваща от презумпцията на чл. 25, ал. 2 СК. Относно другите съображения, поставени в искането за допускане на касация, относими към въпроса: налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД, когато длъжникът разполага с материални активи, от които удовлетворяването на кредитора не би било затруднено, касационният съд счита, че преценката на въззивния съд не представлява разрешаване на принципен правен въпрос, а въпрос на оценка на факти. Тази преценка е обусловена от анализа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като длъжникът и ответник П. П. носи доказателствената тежест да установи, че оспорената сделка не уврежда кредитора с оглед наличието на друго притежавано от него имущество, както е посочено в доклада на първоинстанционния съд и в първоинстанционното решение. Двете инстанции са приели, че такова пълно и главно доказване на факта за липса на увреждане на кредитора поради наличните материални активи на длъжника и възможността за удовлетворяване на целия дълг от тези активи, не е проведено. Изводът е доказателствен, обусловен от конкретните данни по делото, не представлява разрешаване на правен въпрос и не може да бъде основание за допускане на касация. Правилността на извода може да бъде обсъждана само в производство по чл. 293 ГПК, при вече допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 01. 06. 2012 г. по гр. д. № 190/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. П., В. П., И. д., Г. Д. и В. П. да заплатят на П. Г. С. сумата 1990 /хиляда деветстотин и деветдесет/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: