3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
Гр. София, 30.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 821/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О. Л. И. И.” М., М. острови, срещу определение № 125/13 януари 2016 г. по ч.т.д.№ 5337/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено определение № 345/20.11.2015 г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав, за прекратяване на производството по т.д.№ 178 по описа за 2015 г. на същия съд. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото на Софийския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска с правно основание чл.694 ТЗ.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно и допустимо определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийския окръжен съд от вида на преграждащите развитието на делото. За да прекрати производството, първостпепенният съд е приел за недоказана процесуалната правоспособност на ищеца.
Определенията по чл. 174 ал. 3 т.1 ГПК се допускат до касационен контрол при наличието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК. С оглед селектирането на касационните частни жалби при липса на вероятност за невалидност и недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт е необходимо сезиране на ВКС с изрично и ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В случая в изложението на дружеството-касатор, инкорпорирано в съдържанието на частната жалба /в раздел І „Касационни основания” на същата/ не е формулиран такъв въпрос. В изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на „решаващия въпрос” в постановеното въззивно определение на САС в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора, обусловил решаващи изводи на въззивния съд, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочени от страната допълнителни селективни основания съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. К. съд не е овластен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на спора от твърденията на жалбоподателя и от сочените факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Последната в настоящия случай съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния акт. Общите основания за неправилност по т.3 на чл.281 ГПК са различни от основанията за допускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода на спора като израз на диспозитивното начало в процеса, а касационната инстанция следва да се произнесе дали формулираният въпрос е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на релевантен за изхода на делото правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на определението на Софийски апелативен съд до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 125/13.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по ч.т.д.№ 5357/2015 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: