5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 08.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
И. Петрова
при секретаря …………………………………….……. и с участието на прокурора ………………………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2951 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 4388 от 18.ІV.2013 г. на С. община, подадена чрез неин юрисконсулт против решение № 405 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 4.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3800/2012 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 2639 на СГС, ГК, с-в І-5, от 2 май 2011 г. по гр. дело № 4869/07 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен установителния иск на общината настоящ касатор с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)-във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 41, ал. 1 ЗППДОбП (отм.), предявен срещу Н. И. Г., С. С. Г.-двамата от [населено място], Район Нови Искър, С. община и [фирма]-София, с предмет прогласяване нищожността на договор за продажба от 5.ІV.2006 г на придобит по реда на ЗППДОбП (отм.) недвижим имот /ресторант, находящ се в [населено място],[жк], [улица]/.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП (отм.)/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела прогласена нищожността на процесния договор за продажба, извършен във формата на нот. акт рег. № 66, том І, вх. Р.. № 725 по нот. дело № 76/5.ІV.2006 г., с който Н. и С. Г., двамата „в качеството им на собственици”, са продали закупен с приватизационен договор обект /ресторант, находящ се в [населено място],[жк], [улица]/ на софийското [фирма], като на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК на общината бъдат присъдени разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата й, С. община обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваното решение, се поддържа , че последното „противоречи на установената от ВКС практика, обективирана в Решение № 285/28.ІІІ.2005 г. на ІІ-ро т.о. на гр. д. № 551/2004 г., където е посочено, че нарушаването на законовата забрана по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП (отм.) лишава продавача по приватизационния договор – Столичен общински съвет, от възможността да упражнява следприватизационен контрол в обществен интерес”, а също и че релевантният за изхода на делото въпрос бил „от значение за точното прилагане на закона и по-конкретно предметния обхват на разпоредбите на § 15 и § 17 от ПЗР на ЗПСК – във вр. чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП (отм.).
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. И. Г. от [населено място], Район Нови Искър С. община писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационно обжалване, така и по основателността на развитите от С. община оплаквания за неправилност на решението на САС, претендирайки за потвърждаването му.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на сумата от 1 200 лв., платена като адвокатски хонорар за изготвяне на този отговор, съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие А-0286172/25.VІ.2013 г.
Ответницата по касация С. С. Г. от [населено място], Район Нови Искър, С. община, не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на общината касатор за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на С. община ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни основания да това – в случая предпоставките по т. т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. При това последната се схваща от общината касатор едностранчиво – само със значението, което произнасянето на САС имало за точното прилагане на закона /§ 15 и § 17 от ПЗР на ЗПСК-във вр. чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП (отм.)/, но не и за развитието на правото, а що се отнася до приложеното към изложението по касационната жалба решение № 285/28.ІІІ.2005 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС по т. д. № 551/2004 г., то не представлява задължителна практика на ВКС, тъй като е било постановено по реда на отменения процесуален кодекс.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното искане за това от страна на ответното по касация [фирма]-София, ще следва С. община да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на този търговец разноски в размер на сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САС за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № А-0286172 от 25 юни 2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 4.ІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 3800/2012 г.
О С Ъ Ж Д А С. община със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], Булстат[ЕИК], представлявана от нейния кмет Й. Атанасова Ф., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща платен хонорар на един негов адвокат от САК за изготвяне на отговор по касационна жалба, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № А-0286172 от 25 юни 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2951 по описа за 2013 г.