О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 8.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Г. Т. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Бл. Б. от АК-София против решение № 213 от 29.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1349/2006 г. на Софийския градски съд, ІV „Г” въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 111 от 29.03.2004 г. на Софийския районен съд, 29 с-в, постановено по гр.д. № 8663/2001 г., с което е отхвърлен предявеният от Л. Г. Т., срещу Г. Л. Г., З. Й. Г. и Д. П. Г., и тримата от гр. С., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер на ? идеална част, материализиран с нот. акт № 1* т. LХХІV, д. № 1* от 27.06.1994 г. на нотариус при Софийски районен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Л. Г. Т. поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, без да е посочил основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК. Не са конкретизирани от жалбоподателя въпроси от процесуално или материалноправно естество, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд и които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посочените основания са касационни по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите подлежат на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и не са основание за допускането му до касационно обжалване. От представената от касатора съдебна практика в подкрепа на неговите твърдения, а именно: решение № 2 от 06.01.1964 г. по гр.д. № 2202/1963 г. на ВС, І г.о., решение № 30 от 29.01.1987 г. по гр.д. № 877/1986 г. на ІІ г.о. на ВС, решение № 436 от 09.05.1986 г. по гр.д. № 168/1986 г. на ІІ г.о. на ВС и тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, следва да се приеме, че твърдяното от него основание за допускане на касационно обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба Д. П. Г. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Е от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Ответниците по жалбата Г. Л. Г. и З. Й. Г., и двамата от гр. С., не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразяват становище по жалбата и по изложението за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер на ? идеална част, поради неизпълнение, е неоснователен, тъй като по делото е установено, че ответниците са престирали в пълен обем на прехвърлителите Г. Т. И. и съпругата му Е. Д. И. , б.ж. на гр. С., дължимите грижи и издръжка, така както е договорено в алеаторния договор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с атакуваното въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Предвид представените четири съдебни решения на ВС, едно от които тълкувателно, но не със задължителен характер като ППВС или тълкувателните решения на ВКС, като противоречива съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се приеме, че е релевирано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. То е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай, тъй като липсва посочен такъв основополагащ за изхода на спора въпрос от материалноправно или процесуалноправно естество. Поставените въпроси в изложението касаят съществото на спора, но не са основополагащи за неговия изход. Касационният съд не може от данните по делото да изведе такъв въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 29.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1349/2006 г. на Софийския градски съд, ІV „Г” въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 2* от 13.05.2009 г. на Л. Г. Т. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: