О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 07.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3063/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. и Д. К. Т. двамата от гр. Т., чрез пълномощника си адв. М от Ловешката АК срещу въззивното решение на В. Търновския апелативен съд от 24.ІV.2008 г. постановено по в.гр.д. № 107/2008 по описа на В. Търновския апелативен съд. Поддържат се оплаквания за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, а съществения материално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС е относно квалификацията на предявената претенция, която според ответниците по делото е по чл. 50 от ЗЗД, а не чл. 45 от ЗЗД, както е приел съда.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ищцата по делото Й. М. И. от гр. Т., чрез адв. С от Ловешката АК, която поддържа, че жалбата е неоснователна, а приложените от жалбоподателите съдебни решения са по казуси, различни от разглеждания по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол с оглед размера на обжалваемия интерес, който е над посочения в чл. 280 ал.2 от ГПК.
При преценката на допустимостта на касационното обжалване според критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, на които се позовават касаторите, приема следното:
Претенцията на ищцата Й е за сумата 11 000 лв представляващи имуществени вреди от стойността на изгоряла при пожар съсобствена къща във възстановен земеделски имот край с. П., Троянска община. При пожара е пострадала и починала Н. К. , наследодателка на двамата ответници – съпруг К дъщеря Д. Т. , собственица на половината от къщата. Според ищцата И пожарът е възникнал поради неправилно боравене с огъня на Н. К. , която в стаята си на втория етаж от къщата е имала и ползвала печка за твърдо гориво, станала причина за пожара през нощта на 25.ІV.2005 г., докато жената е спяла. Отговорността на наследниците на съсобственицата К. се търси на основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 60 от ЗН.
Ответниците – касатори са поддържали в двете инстанции, че причината за пожара е в неизправната печка, т.е. обосновават приложимостта на чл. 50 от ЗЗД. Липсват събрани по делото доказателства в подкрепа на това възражение. Първата инстанция – Ловешкият окръжен съд е възприел тази теза на ответниците и е отхвърлил претенцията на И. , тъй като не било установено виновно и противоправно поведение на пострадалата от пожара Н. К. , поради което е освободил от отговорност за претърпените щети нейните наследници, приемайки, че следва да се търси отговорност по чл. 50 от ЗЗД.
Великотърновският апелативен съд е пререшил спора, като е уважил иска на основание чл. 45 от ЗЗД до размер на 5925 лв представляващи стойността на изгорялата част от сградата, принадлежаща на ищцата, въз основа на изслушаните експертизи. Според пожаротехническата експертиза е установено, че пожарът е започнал именно от горящата печка на втория етаж на сградата, ползван от починалата К.
Относно доводите за неправилно приложение на материалния закон – чл. 45 от ЗЗД, вместо предлагания от касаторите чл. 50 от ЗЗД, Върховният касационен съд намира, че те са без конкретна връзка със събраните по делото доказателства на първо място. На второ – дори и да бяха се събрали доказателства за неизправността на печката, причинила пожара, при положение, че именно починалата К. е била нейна собственица, а освен това и лице, под чийто надзор се намира тази вещ, то и на това основание би се ангажирала отговорността на ответниците като наследници и то в същия обем.
Приложените преписи от решения на В. Търновския апелативен съд и Върховния съд от 1960 г. и 1964 г. касаят различни с настоящия случай, като липсва основание да се приеме, че материално правния въпрос, поставен на разглеждане е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по т.2 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не е посочена задължителна практика на ВС, респ. ВКС на РБ по т.1 от чл. 280 ал.1 от ГПК. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на В. Търновския апелативен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 24.ІV.2008 г. постановено по гр.д. № 107/2008 г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: