`ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704
София,29.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 521/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от директора на С. „Никола Вапцаров” с. Б. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 488 от 31.10.2008 год. по гр. д. № 538/2008 год., с което е оставено в сила решение № 88 от 04.06.2008 год. по гр. д. № 321/2007 год. на Девинския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението и отменена заповед № 46 от 26.09.2007 год. на Директора на С. „Никола Й. Вапцаров” с. Б., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Д. М. А., поради намаляване обема на работа за длъжността прогимназиален учител по български език и литература (БЕЛ), възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност прогимназиален учител по БЕЛ и руски език в С. „Никола Й. Вапцаров” с. Б. и същият е осъден да и заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2598 лв., представляващо шестмесечно брутно трудово възнаграждение, счита от 27.09.2007 год., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие на съдебна практика, каквато не се представя, без да е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с твърдяното противоречие.
Ответницата Д. М. А. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първите два неоценяеми, третият оценяем, но обусловен от първите два намира, че касационната жалба е допустима и е подадена в срок.
Изложението за допускане на касационно обжалване не извежда материално правен или процесуално правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, каквато не е представена към изложението. Такъв въпрос не може да се изведе и от касационната жалба. Изложените съображения са относими към основанието за неправилност на решението – необоснованост (съдът е извършил превратна преценка на доказателствата, което е довело и до неправилния извод, че работодателят не е доказал законността на оспореното уволнение), което не е предвидено в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. От съображенията за необоснованост на решението може да изведе, като важен за изхода на спора въпроса, дали при формиране на вътрешното си убеждение, съдът е нарушил логическите, опитни или научни правила, респ. дали при формирането на вътрешното си убеждение за основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, съдът е нарушил някои съдопроизводствени правила. На този въпрос следва да се отговори отрицателно. Съдът е изградил изводите си относно спорното право само върху въведените от страните факти и преценката дали тези факти са се осъществили или не е изведена след обсъждането на всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, без да им е приписано съдържание, каквото те нямат. Това е обезпечило истинността на фактическите констатаций, относно това дали дадено обстоятелство е установено или не.беждението на съда, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, поради недоказаност на намаляване обема на работа, но като намаляване на общия обем на извършваната работа налагащо пропорционално намаляване на персонала във всички звена на осъществяваната дейност, което предполага и по-масово уволнение, не е произволно, а почива на преценката на представените доказателства не само от страната, която носи доказателствената тежест, а на всички въведени по делото доказателства. Същото важи и за констатацията на съда, за липсата на доказателства да е извършен от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ въз основа на посочените в разпоредбата критерий.
В изложението се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа съображения обосноваващи приложното поле на цитираната разпоредба. Приложението на тази хипотеза предполага наличието на въпрос, по който няма съдебна практика или се налага промяна на съществуващата. Такъв не е настоящият случай. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не ново, не се нуждае от тълкуване, по него има трайно установена съдебна практика установяваща фактическия състав на уволнението, поради намаляване обема на работа, която не се нуждае от промяна.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 488 от 31.10.2008 год. по гр. д. № 538/2008 год. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ