5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
гр. София, 10.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 933 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Екстрийм” ЕООД (н), [населено място], представлявано от адв. П. В., срещу решение № 312 от 13.11.2017г. по в.т.д. № 504/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 162 от 22.05.2017г. по т.д. № 198/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, в която по иск на М. Г. С. – синдик на „Екстрийм” ЕООД (н) по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на това дружество сделката, сключена с договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег. № 2033/27.06.2014г. по описа на нотариус с рег. № 381 на НС, вписан в Служба по вписванията, [населено място], с вх. рег. № 6949, т. І, акт № 120/27.06.2014г., по който „Екстрийм” ЕООД се е разпоредило в полза на П. С. С. със свое парично вземане в размер на 25 425,79 лева срещу заплащане на цена от 20 000 лева в срок от 6 г. от сключването на договора, по която сделка даденото от цедента значително надхвърля полученото, извършена след обявената дата на неплатежоспособност на „Естрийм” ЕООД и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че при сключената сделка даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото, като сочи, че разликата между цената на вземането и неговата стойност покрива рисковете, които цесионерът поема с приемане на прехвърлянето на вземането. Твърди, че е несъстоятелен мотивът на въззивния съд, че цедентът не получава веднага договорената цена като сума пари, а получава вземане към цесионера, като сочи, че съгласно договора цедентът получава в пари уговорената цена от 20 000 лева, но отложено, а не вземане. Изразява несъгласие и с изводите на въззивния съд за необезпеченост на вземането, което по силата на договора цедентът придобива към цесионера за заплащане на цесията. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Съставлява ли самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност несъответствието на платената цена с действителната пазарна стойност на придобитото имущество?”. Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 107 от 14.11.2011г. по т.д. № 742/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът М. Г. С. – синдик на „Екстрийм” ЕООД (н), оспорва касационната жалба. Оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, като твърди, че по поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със сочената практика на ВКС. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът П. С. С. не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице – помагач на ищеца Т. П. К. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната пред него част, е приел за установено, че с решение от 26.11.2014г. е открито производство по несъстоятелност на „Екстрийм” ЕООД с начална дата на неплатежоспособност 30.04.2014г. и че процесният договор за цесия от 27.06.2014г. е сключен около два месеца преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, подадена от длъжника на 14.08.2014г., и след началната дата на неплатежоспособността, поради което попада във визирания от чл.647, ал.1, т.3 ТЗ т.нар. „подозрителен период”.
Приел е, че със сключения договор за цесия „Екстрийм” ЕООД се е разпоредило в полза на П. С. С. със свое парично вземане в размер на 25 425,79 лева, представляващо отложено плащане на част от цена по сключен от дружеството договор за покупко-продажба на два недвижими имота с падеж – 30.10.2014г., което вземане е обезпечено със законна ипотека върху продадения имот. Посочил е, че вземането е цедирано срещу заплащане на цена от 20 000 лева, като е уговорено плащането на цената да се отложи за срок от 6 години след сключването на договора. Въззивният съд е приел, че с оглед възмездния характер на договора за цесия, преценката относно наличието на последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на отменителния иск – дали е налице неравностойност на престациите и дали тази неравностойност е значителна, следва да се извърши към момента на сключването на сделката. Посочил е, че критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката, като преценката за значителност на неравностойността се прави във всеки конкретен случай. В тази връзка въззивният съд е приел, че в случая даденото от дружеството в несъстоятелност надхвърля по стойност полученото с 5 425,79 лева, което несъответствие само по себе си не е незначително, тъй като възлиза на 1/5. Излагайки съображения, че това не е единствен или основен критерий при преценка за еквивалентност на престациите, е съобразил и естеството на даденото с оглед характера на сделката, както и условията по нея. Счел е, че дали двете престации са равностойни, следва да се преценява в аспекта на гарантираност за изпълнение на поетите задължения, каквото неравновесие в случаяя е налице, доколкото вземането на дружеството спрямо купувачите по договора за покупко-продажба е обезпечено с ипотека и за продавача е гарантирано пълното удовлетворяване, дори и по реда на принудителното изпълнение, докато такава гаранция за носителя на правото върху вземането – цедента по договора за цесия, не е постигната. Взел е предвид още, че е прехвърлено непадежирало, неизискуемо вземане /а не изискуемо, трудно реализируемо ввемане, каквито са обичайно вземанията, предмет на договор за цесия/, като договорът за цесия е сключен само 4 месеца преди падежа на прехвърленото вземане. В тази връзка въззивният съд е съобразил установените по делото факти, че купувачите са издължавали вноските за имотите, предмет на договора за покупко-продажба, редовно и преди падежа им, както и че са изплатили изцяло задълженията си по отложеното плащане на продажната цена, респ. целия дълг, за който е вписана законна ипотека, в указаните срокове. Посочил е, че вместо с издължената от купувачите сума 25 425,79 лева да се увеличи имуществото на „Екстрийм” ЕООД, вземането за тази сума е цедирано срещу цена от 20 000 лева и то при отложено плащане на цената за срок от 6 години след сключване на договора за цесия, без да е уговорена лихва при така значително отложеното плащане. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод за значителна неравностойност на престациите, поради което е счел предявения иск за основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. В съответствие с приетото в решение № 107 от 14.11.2011г. ро т.д. № 742/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. въззивният съд е приел, че наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на договорената цена с действителната стойност на придобитото имущество или цените на разменените престации, не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност, а, за да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително, преценено във всеки конкретен случай, като съдът е длъжен да мотивира становището си. За да достигне до крайния си извод за значително несъответствие между даденото от несъстоятелния длъжник и полученото от него по процесния договор за цесия, въззивният съд е съобразил всички установени по делото факти относно предмета на договора за цесия, в това число специфичните за делото обстоятелства относно характера на прехвърленото вземане, неговия падеж и обезпеченост, и договорената цена и условията за нейното плащане от цесионера. Крайният извод на въззивния съд за наличието на значителна неравностойност на престациите е мотивиран, като са изложени подробни съображения относно всички установени по делото и релевантни за тази преценка обстоятелства, без да са въвеждани неотносими критерии, каквото твърдение е направено в изложението. Несъгласието на касатора с тези мотиви представлява оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, по което настоящият състав не може да се произнесе в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 13.11.2017г. по в.т.д. № 504/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: