О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 13.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 562/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 596 от 17.12.2009 г. по в.гр.д. № 712/09 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 1573 от 19.05.2009 г. по гр.д. № 1350/06 г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Р. и И. Г. Ч. против М. Х. З., К. Х. Г. и И. Х. Д. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Г. К. Ч., починал през 2004 г., е бил собственик на земеделска земя с площ 1.3 дка в землището на [населено място], м. ”Г. улици” при съседи: М. Б., път, Й. Д. и М. Ч., понастоящем заснета в кадастралния план на [населено място] от 1990 г. като УПИ ХІІ в кв. 190.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Д. Г. Р. чрез нейния пълномощник адв. Р. С.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и незаконосъобразно.
В касационната жалба са изложени доводи и за наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулиран е въпрос за това дали в производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъдат установени точните граници на притежавания преди колективизацията на земята земеделски имот, като се твърди разрешаването му в противоречие с константната съдебна практика. На следващо място се поставя въпросът дали когато не зачете правните последици на решението на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, съдът, сезиран с иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, превишава пределите на своята компетентност. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с константната съдебна практика, както и че е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство и другият ищец- И. Г. Ч., са наследници на Г. К. Ч., а ответниците – на Х. И. Д.. Съпругата на Г. Ч. и съпругата на Х. Д. са сестри. Техният баща – Г. Я. е бил собственик на земеделски имот в м. ”Г. улици” с площ около 6.5 дка, който разделил между петте си деца. Твърдението на ищците е било, че баща им Г. Ч. е получил имот с площ от 1.3 дка, който внесъл в ТКЗС, както и че този имот е идентичен с УПИ ХІІ в кв. 19 по плана на [населено място], записан на името на ответниците.
Въззивният съд е намерил предявеният иск за неоснователен, като се е мотивирал с това, че от събраните по делото доказателства не се установява наследодателят на ищците да е упражнявал давностно владение върху процесния имот в продължение на изискуемия се от закона 20 годишен давностен срок до внасянето му в ТКЗС. Разпитаните по делото свидетели не са могли да посочат на място границите на имота, който майката на ищците М. е получила от своя баща Г. Я.. С протокол за възстановяване на собственост върху земеделски земи от 11.11.1992 г. ПК- Б. е възстановила правото на собственост на Г. К. Ч. върху 1.3 дка м в. “Г. улици” в землището на [населено място], при съседи изток- М. Б., запад- път, север- Й. Д., юг- М. Ч., но въззивният съд е приел, че това решение не е окончателно, а такова, с което само се признава за възстановяване земеделския имот. Изводът е основан на това, че с решение № 1654 от 15.03.2004 г. ПК е възстановила правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 0.508 дка, съставляващи имот № 147006 по картата на възстановената собственост, а останалата част от 0.892 дка не е била възстановена.
Поставеният в касационната жалба правен въпрос следва ли в исковото производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ да бъдат установени точните граници на притежавания преди колективизацията на земята земеделски имот, е относим към предмета на делото, свързан е с част от изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска, но не се установява да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Този въпрос не е третиран в представените от жалбоподателката съдебни решения. Всъщност настоящият спор между страните се свежда именно до установяване на точното местоположение на получените от наследодателите им реални части от имота на Г. Я. , а оттук- дали имотът, даден на майката на ищците М., е идентичен с процесния УПИ ХІІ. Това е така, тъй като съгласно чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ правата на собствениците, респ. на техните наследници, се възстановяват върху притежаваните преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации земеделски имоти и в този смисъл, както е приел и въззивния съд, в тежест на ищците е било да установяват границите на място на предоставения на техния наследодател имот. При положение, че наследодателите и на двете страни са получили имоти в същата местност, от значение на изхода на спора е било да се установи идентичността на имота преди образуване на ТКЗС с този, предмет на делото. Дали такава идентичност е доказана е въпрос, който не може да се обсъжда в тази фаза на касационното производство, тъй като е относим към правилността на решението.
Следващият въпрос- дали ако не зачете правните последици на решението на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, съдът, сезиран с иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, превишава пределите на своята компетентност, не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като е ирелевантен за изхода на делото, а позоваването на постановките на ТР № 2 от 14.05.1991 г. на ОСГК е неуместно, тъй като същото е неприложимо в случая. Решението на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделския имот не е обусляващо, а е обусловено от изхода на спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, разрешаването на който е от значение за това в чия полза следва да се извърши земеделската реституция. Поземлената комисия е административен орган и не е компетентна да разрешава спорове за собственост. Затова искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим и в случаите, когато и двете страни разполагат с позитивно решение, с което правото на собственост върху един и същи имот е възстановен на различни лица. Въпросът за зачитането на правните последици на решението, с което окончателно се възстановява собствеността върху земеделската земя, се поставя при разрешаването на спорове за собственост към настоящия момент, в които решението се противопоставя на трето, неучаствуващо в реституционното производство лице, при което е наложително при оспорване на реституционния ефект на решението от това лице, съдът по реда на косвения съдебен контрол да извърши проверка за неговата законосъобразност.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 596 от 17.12.2009 г. по в.гр.д. № 712/09 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: