3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 21.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 714 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Ш. срещу Определение № 775 от 21.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 450/2012 год. на Ловешкия окръжен съд.
С него окръжният съд, произнасяйки се по реда на чл.274 ал.1,т.2 във връзка с чл.538 ГПК, е потвърдил определение № 20 от 31.08.2012г. за отказ на съдията по вписванията при Ловешкия РС за вписване на молба вх.№ 5672/31.08.2012г.
В частната жалба се поддържа, че незаконосъобразно съдът е приел, че депозираната пред съдията по вписванията молба е искане за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя. Твърди се, молбата, с която е инициирано охранителното производство, е за вписване на прекратяване на договор за аренда, за вписване на вече прекратения аренден договор, което е подлежащо на вписване обстоятелство. Излагат се доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че договорът за аренда не може да бъде прекратен преди изтичането на минималния срок по чл.4 от Закона за арендата в земеделието. Твърди се, че прекратяване на договора с едностранно предизвестие може да стане по всяко време, стига страните да са уговорили такава възможност. При наличие на предвидената такава клауза – т.21в от договора / прекратяване с едностранно писмено предизвестие, отправено в срок от три месеца преди приключване на стопанската година/ и връчена на арендатора на 29.06.2012г. нотариална покана, касаторът счита, че е настъпило прекратяването на сключения за срок до 01.10.2015г. аренден договор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, посочвайки че съдиите по вписванията незаконосъобразно извършват проверка за наличието на основанието за прекратяването на арендния договор и по този начин изследват облигационните отношения между страните по него. Поставен е и въпросът за възможността страните по договор за аренда да уговорят и други различни начини за неговото предсрочно прекратяване, освен посочените в ЗАЗ.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима.
В случая не е налице приложното поле на частното касационно обжалване.
Ловешкият ОС е приел, че дори искането за вписване да бъде преценено като такова за вписване на прекратяване на договор за аренда, /а не „искане за прекратяване на договор за аренда на основание чл.27,ал1,т.4 ГПК”, както е формулирано в молбата до Службата по вписванията, [населено място]/, отказът за вписване следва да бъде потвърден. Подробно е обсъдено непрецизно формулираното искане на касатора за вписване на прекратен договор за аренда.
Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.27,ал.1,т.4 ЗАЗ е императивна и единствената възможна хипотеза за едностранно прекратяване на арендния договор с едностранно предизвестие е при безсрочния аренден договор, след изтичането на четвъртата година-чл.29,ал.1 ЗАЗ. Прието е, че в настоящия случай договорът да аренда от 28.06.2010г. е срочен и прекратяването му по реда на чл.27, ал.1, т.4 ЗАЗ е недопустимо.
Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с константната практика на ВКС и по двата посочени от касатора правни въпроса.
Установената трайна практика на ВКС е, че макар производството по вписванията да има охранителен характер, последният не изключва преценка на съдията по вписванията дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е могло да възникне валидно, съобразно особените изисквания на закона /Определение 424/2012г. на І т.о., Определение № 672/2011 на І т.о., Определение № 789/2012 ІІ т.о./.
Последователно е и становището на ВКС, обективирано в посочените определения, че нормата на чл.27,ал.1 ЗАЗ е императивна, и единствената хипотеза, предвиждаща възможност на предсрочно прекратяване с едностранно предизвестие -чл.27,ал.1,т.4 ЗАЗ е тази, уредена в чл.29,ал.1 ЗАЗ.
Наличието на задължителна практика на ВКС изключва приложното поле на касационния контрол по т.3 на чл.280 ГПК, поради което няма основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Определение № 775 от 21.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 450/2012 год. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.