ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.705
гр. София, 24.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2173/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Б. срещу решение от 01.02.2013 г. по т.д. № 138/12 на Софийски градски съд , с което е отменено частично първоинстанционното решение от 27.09.2011г. на СРС,28 с-в по гр.д. № 48 655/2009 г. г. и решението за поправка на същото и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –гр. София за заплащане на сумата от 7 628,50 лева –обезщетение за забавено плащане за периода 03.09.2003 г. -27.01.2009 г. на сумата от 60 744 лева-дължими от ответника на ищеца като платени без основание.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. т.3 ГПК. Претендира разноските в размер на присъждане на възнаграждение за представляващия ответното дружество юрисконсулт.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че сумата присъдена по предходно дело за връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на ищеца [фирма] от страна на [фирма] се дължи от датата влизане в сила на съдебното решение, но за изпадането в забава по отношение кредитора и дължимостта на лихва-обезщетение за забава е необходима покана за връщането й, съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД. Липсата на представени доказателства за връчване на покана от кредитора на длъжника е основание да се приеме, че вземането за лихва за забава е недължимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за дължимостта на лихва за забава върху вземане за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД в случаите на непредставена по делото покана от кредитора–ищец до длъжника, поради липса на възражение за това от страна на ответника.
Твърди се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не отговаря на тях, нито е налице сочената допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Това е така, доколкото в самата искова молба изобщо не се твърди, че е била отправяна подобна покана, с оглед на което отпада както необходимостта от страна на ответника да оспорва подобен факт извън сочените в исковата молба правопораждащи твърдяното от ищеца право факти, нито за съда съществува задължение да дава указания на ищеца да представи доказателства за подобен факт. Разпоредбата на чл.146 ал.2 ГПК ясно и недвусмислено вменява в задължение на съда да указва на страната само за кои от посочените в исковата молба факти не сочи доказателства, но не и да дава указания за попълването на исковата молба с всички правопораждащи спорното право факти, които не се сочат в нея от страна на ищеца.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касационната жалба се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.02.2013 г. по т.д. № 138/12 на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма]-гр.Б. да заплати на [фирма] –гр. София сумата от 100-сто лева- юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.