4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
гр. София, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1735 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Р., представлявана от адв. А. С., срещу определение № 260 от 19.04.2019г. по ч.т.д. № 241/2019г. на Варненски апелативен съд, 1 състав, с което е потвърдено определение № 33 от 25.03.2019г. по т.д. № 255/2019г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил съдебната практика, че исковото производство се спира само при висящо наказателно производство в съдебна фаза относно престъпно обстоятелство – причиняване на телесни повреди при управление на МПС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната жалбоподателка твърди, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са установили престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът на гражданския спор, но според въззивния съд, когато разследването вече е започнало, то едва след приключване на наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с искова молба спор ще може да бъде разрешен. Счита, че този извод противоречи на практиката на ВКС, като сочи определение № 18 от 08.01.2013г. по ч.гр.д. № 693/2012г. на ВКС и определение № 86 от 17.02.2017г. по ч.гр.д. № 568/2017г. на ВКС, IV г.о. Излага и довод за наличие на основанието на чл.280, ал.2, предл. последно ГПК, тъй като обжалваното определение е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второотделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че за да е налице преюдициалност по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, е необходимо да са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор, за да може да се вземе предвид накацателната присъда относно тези факти. Посочил е, че извън хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК, при наличие на данни, включително изводими от твърденията в исковата молба за получените множество телесни увреждания, че вредоносното деяние осъществява състав на престъпление /чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 НК/, като разследването вече е започнало, то едва след приключване на наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с исковата молба спор ще може да бъде разрешен. Приел е, че преюдициалното престъпно обстоятелство, което изцяло съответства на изложения в исковата молба фактически състав на деликта, от който произтичат претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, е временна пречка за надлежното упражняване на правото на иск, поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай частната жалбоподателка само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в частната си жалба и в изложението не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Изложени са единствено оплаквания си за неправилност на въззивното определение, но тези оплаквания могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касаторите и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. От друга страна, посочените за обосноваване на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебни актове – определение № 18 от 08.01.2013г. по ч.гр.д. № 693/2012г. на ВКС и определение № 86 от 17.02.2017г. по ч.гр.д. № 568/2017г. на ВКС, IV г.о., са неотносими към настоящото производство, тъй като са постановени по спорове с различен предмет от разглеждания в настоящото исково производство. Следва да се посочи, че в мотивите на ТР № 5/05.04.20016г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС, т.2 е посочено, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182, б. „д” ГПК /отм./- норма, идентична с тази на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от частната жалбоподателка доводи са за неправилно прилагане на процесуалния закон.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260 от 19.04.2019г. по ч.т.д. № 241/2019г. на Варненски апелативен съд, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: