4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
С. 30.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1409/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Г., срещу въззивно решение №927 от 02.07.2010г. по гр. дело № 2000/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу П. Р. П. и Кана И. Р. за предаване владението върху частите от бивш имот № 855 по КП от 1987г.на м.”Б. ч, Д. и М. рид”, които към настоящия момент представляват новообразуван имот № 855 с площ 600 кв.м. и новообразуван имот №9994 с площ от 178 кв.м. по ПНИ, одобрен през 2008г. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС – ТР№1/2001г., ОСГК, е постановен незаконосъобразен съдебен акт, на който липсват мотиви – защо е прието, че ответниците по иска са ползватели и защо е прието, че придобили правото на собственост по реда на §4а ЗСПЗЗ. В. съд не е обсъдил всички доказателства по делото, тъй като макар да ги е изброил, не е дал оценка за тях. Така е постановил решение в противоречие с решение №1488/1999г., по гр.д.№814/1999г., ВКС, V г.о. съдът трябва да обсъди доказателствената стойност на събраните по делото доказателства. Налице е противоречиво решаван въпрос относно допустимостта на възраженията по легитимацията на ищците, позоваващи се на реституция по ЗСПЗЗ, релевирани от ответници по предявен ревандикационен иск, които могат да черпят права само от трансформиране на правото им на ползване в право на собственост по реда на §4а ЗСПЗЗ. Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касация П. Р. П. и К. И. Р. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваната част на въззивното решение е оставено в сила решение ат 14.07.2009г. по гр.д.№9606/2006г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. И. срещу П. Р. П. и К. И. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху частите от бивш имот № 855 по КП от 1987г.на м.”Б. ч., Д. и М. рид”, които към настоящия момент представляват новообразуван имот № 855 с площ 600 кв.м. и новообразуван имот №9994 с площ от 178 кв.м. по ПНИ на СО”М. рид, Б. ч. и Д.”, одобрен през 2008г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на ищеца в качеството му на наследник на Е. Ж. Ф. и Г. И. Ф., с решение на ПК от 08.07.1994г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ 18,795 дка, по КП 1956г. находящ се в терен по §4 на В., м.”Л.”. Във връзка с възраженията на ответниците по активната материалноправна легитимация, съдът е приел, че ищецът е установил при пълно и главно доказване правото на собственост на наследодателя върху имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Приел е за установена от техническата експертиза оспорената от ответниците идентичност между имотите по документите за собственост на Е. Ф., и възстановения имот с решението на ПК. По претендираното право на собственост върху имота от ответниците, основано на трансформация по реда на §4а ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че е налице валидно предоставяне право на ползване на ответника П. П. по реда на ПМС № 21/1963г. Изводите са изградени след обсъждане на доказателствата като е прието, че с решение на ИК на ОНС по протокол от 22.02.1969г. е одобрено решение от протокол №12/30.10.1968г. на Дирекционен съвет на ДЗС за раздаване на пустеещи земи по 21ПМС. С последния протокол се утвърждава списък на правоимащите, измежду които ответникът, по отношение предоставените за ползване земи. От приложения към протокол от 22.02.1969г. списък на раздадените земи, e прието за установено, че на П. П. е предоставено ползване на земя от 1 дка земя. На последния е било предоставено надлежно право на ползване върху имот, идентичен с процесния. С разрешение за строеж №178/1989г. на ползувателя е било разрешено изграждане на сезонна постройка от 35 кв.м. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е изградена полумасивна жилищна сграда за сезонно ползване с площ 37 км.м. на етаж и полуетаж. При тези данни и с оглед извършеното в срок заплащане на оценената по съответния ред земя, въззивният съд е приел, че ответниците са доказали трансформация по реда на §4а на правото на ползване на процесния имот в право на собственост
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – ТР№1/2009г., ОСГТК. С оглед цитираното ТР въпросите за допустимостта на възраженията по легитимацията на ищците, позоваващи се на реституция по ЗСПЗЗ, релевирани от ответници, които могат да черпят права само от трансформиране на правото им на ползване в право на собственост по реда на §4а ЗСПЗЗ, не са от значение за изхода на делото и не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Това е така защото решаващите изводи на въззивния съд не касаят липсата на активна материалноправна легитимация, а противопоставимото възражение на ответниците – че са трансформирали правото на ползване в право на собственост по предвидения в закона ред. Ето защо доколкото изводите на въззивния съд нямат самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, то не следва да се допуска касационно обжалване по посочения правен въпрос.
Процесуалните въпроси относно мотивите на обжалваното решение и обсъждането на всички доказателства по делото също не могат да обусловят допускане касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал. ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от касаторите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК по отношение неправилните изводи на съда и обосноваността на обжалваното решение не е формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос. В. съд е обсъдил доказателствата по делото и мотивирал оценката на доказателствената им сила в съответствие с постоянната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./. Сочената от касатора необоснованост на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответницата по касация К. И. Р. следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева по договор от 13.10.2010г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №927 от 02.07.2010г. по гр. дело № 2000/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Г. И., [населено място], да заплати на К. И. Р. разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: