4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
гр. София, 05.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1146 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „И. България“ З., [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Д. П. Д. срещу решение № 210 от 07.07.2011г. по гр. дело № 227/2011г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решение № 67 от 22.03.2011г. по гр. дело № 1434/2010г. на Габровски районен съд и ответникът е осъден да заплати на ищеца В. Р. С. от [населено място] сумата 300 лв. – разноски по делото. С първоинстанционния съдебен акт „И. България“ З., [населено място] е осъдено да заплати на В. Р. С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 12 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2009г. до окончателното й плащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 300 лв. – разноски по делото, а по сметка на Габровски районен съд държавна такса в размер на 580 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленум на ВС и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г. на ВС, ОСГК: налице ли е съпричиняване от страна на пострадалото лице по отношение на настъпилите вреди при липса на виновно негово поведение.
Ответникът В. Р. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата Г. С. Иванова от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 12.12.2009г. при управление на лек автомобил „Опел корса“ с рег. [рег.номер на МПС] ответницата Г. Иванова е причинила ПТП и телесни увреждания на пътуващия в лек автомобил „Сеат К.“ с рег. [рег.номер на МПС] пътник В. Р. С.. След обсъждане на събраните по делото доказателства решаващият съдебен състав е изяснил механизма на настъпване на процесното ПТП и е направил извод, че причина за инцидента е движението на Г. Иванова с несъобразена скорост. Установено е, че управляваният от ответницата лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество – касатор за периода 19.12.2008г. – 18.12.2009г.
Въззивният съд е констатирал, че в резултат на настъпилото ПТП на ответника са причинени редица травматични увреждания, най-сериозно от които се явява клиновидното снишаване на тялото на първия поясен прешлен, което е довело до трайното му обездвижване, като признаците за това са започнали около месец и половина след процесното ПТП. Налице е засягане на нервите на долните крайници, довело до трайното им затрудняване при движение за неопределен период от време, временно разстройство на здравето, неопасно за живота, мозъчно сътресение, придружено с кратковременно изпадане в безсъзнание, следтравматична болестна слабост на мозъка /нарушено равновесие/, разкъсно-контузна рана на лявата предмишница. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер 12 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, продължителността на търпените болки и страдания и наличието на сериозни последици от травмите.
Възраженията на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца са приети за неоснователни. Относно непоставянето на предпазен колан от пострадалия са изложени съображения, че се касае за минимално отклонение от законовите предписния, което явно е осъществено по обективни причини и не може да се приеме за виновно поведение на ищеца в тази насока. По отношение на твърдяното от ответното дружество неосъществено лечение въззивният съд сочи, че не може да се търси вина у пострадалия за това, че не е констатирал своевременно нанесеното му увреждане и не се е лекувал. Недопустимо е да се вменява задължение на пострадалия да изследва веднага всички възможни травми, които би могъл да получи. Липсват данни ищецът да се е оплаквал от подобни здравословни проблеми преди настъпването на ПТП.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни и конкретизира посочения от касатора правен въпрос. Предвид релевираните от касатора доводи и въззивното решение, материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката налице ли е съпричиняване от пострадалото лице по отношение на настъпилите вреди.
По този въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постоянна и задължителна е практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г., Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г. на ВС, ОСГК и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010г. по т. дело № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 154/31.10.2011г. по т. дело № 977/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и др., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да е налице вина на пострадал в пътнотранспортно произшествие и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В съответствие с постоянната и задължителна практика на ВС и ВКС въззивната инстанция е обсъдила фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнала до извода, че причина за настъпване на процесното ПТП е управлението на лекия автомобил от ответницата по исковата молба с несъобразена скорост, като ищецът, пътувайки без колан, не е допринесъл за причинените му вреди. Установеното по делото обстоятелство, че ищецът се е возил в лекия автомобил без колан, само по себе си не може да обоснове извод за предпоставяне или обективно създаване на възможност за настъпване на причинените му телесни увреждания. Доказателствената тежест за наличието на причинна връзка между поведението на ищеца и характера на изключително тежкия вредоносен резултат се носи от страната, която твърди съпричиняване, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът не е доказал, че непоставянето на предпазен колан е довело до претърпените увреждания и че при поставянето на колана уврежданията биха били по-малко, т. е. касаторът не е ангажирал доказателства за причинно-следствената връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 07.07.2011г. по гр. дело № 227/2011г. на Окръжен съд Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: