О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 05.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 426 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1917 от 15.10.2013 год., по т.д.№ 1221/2013 год., с което е отменено решението на Благоевградския окръжен съд, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266 ЗЗД и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е осъден последния да заплати на ищцовото търговско дружество сумата 10 000 лева, представляваща остатък от дължимото възнаграждение по договор от 21.04.2008 год., обективирано във фактура № 48 от 09.06.2008 год., за изработка на инсталация за охлаждане на вода, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.11.2011 год. до окончателното и изплащане, като в останалата част е потвърден първоинстанционния осъдителен съдебен акт за сумите: 108 000 лв. – неплатен остатък от цената по договор за продажба на машина за затваряне на компоти и 34 027.47 лв., обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 15.11.2008 год. -19.08.2011 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че в случая е налице продажба на вещ с недостатъци, намаляващи съществено цената на същата, като поддържа, че доколкото последните се отразяват въобще на годността и за обичайното или предвидено в договора предназначение, то е налице пълно неизпълнение на задължението на продавача, поради което отсъства основание за заплащане на претендираната цена – насрещно задължение на купувача.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право – за възможността, при определени предпоставки да съществуват изключения от правилото на чл.194, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 324, ал.1 ЗЗД за незабавно уведомяване на продавача за недостатъци и за формата и съдържанието на уведомлението за недостатъци по чл.324 ТЗ, респ. чл.194, ал.1 ЗЗД.
Поддържаното селективно основание по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първия от поставените правни въпроси е обосновано с възприетото в решение № 246 от 15.02.1962 год., по гр.д. № 2/62 год. на І г.о. на ВС различно разрешение на същия спрямо даденото в обжалвания съдебен акт, като едновременно с това касаторът счита, че същият този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведен и по отношение на втория формулиран материалноправен въпрос.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на визираните критерии за селекция.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединен иск по чл.327, ал.1 ТЗ въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно сключен между страните договор за търговска продажба по който последният, като купувач, не е изпълнил основното си задължение да заплати остатъка от покупната цена на доставената му поточна линия за производство на компоти, обективирана във фактура от 09.06.2008 год.. Независимо от констатацията, че така предадената вещ, предмет на сключената продажба, е с недостатъци, които съществено намаляват годността и да бъде ползвана по предназначение, решаващият съд е преценил претенцията за заплащане остатъка от продажната цена за основателна, позовавайки се на липса на данни за незабавно отправено от купувача уведомление за тях до продавача, което задължение му е вменено без изключения по силата на чл.324 ТЗ, норма аналогична на чл.194, ал.1 ЗЗД, респ. за установена в хода на делото недобросъвестност на същия по см. на чл.194, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ.
По съображения, обосновани със съществуващо различие между показанията на разпитаната св.Д. относно „лошото състояние” на процесната вещ и останалия доказателствен материал по делото, вкл. твърдяното от защитата на страната – ответник естество на конкретните недостатъци, както и на съществуващата трудовоправна връзка между последната и ЮЛ- купувач въззивният съд е отрекъл да е безспорен правоизключващия ищцовата претенция факт на своевременно уведомяване на продавача чрез проведен между управителите на двете търговски дружества телефонен разговор.
По отношение заявената искова претенция по чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 ЗЗД, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че същата е основателна, поради отсъствие на предпоставките на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения, че с оглед вида на сключения договор, непопадащ в категорията на фикс – сделките и естеството на поетото от длъжника задължение, волеизявлението на възложителя за разваляне на сключения договор, без даване на подходящ срок за престиране на дължимото, не е породило целените с него правни последици по отношение на облигационната връзка между страните и тя е продължила съществуването си. Допълнителен аргумент за ненадлежно предприето разваляне на процесния договор, според въззивния съд, е липсата на ангажирани доказателства, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, за породена от длъжниковата забава безполезност на изработеното за възложителя.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното право, като релевантни за изхода на делото по предявения главен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ попадат в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК и общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на първия от тях е поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното в тази вр. решение № 246 от 15.02.1962 год., по гр.д.№ 2/ 96 год. на І г.о.на ВС, според което ако недостатъкът на предадената от продавача продадена вещ е довел до пълната и негодност, не се касае до изпълнение с недостатъци, а до пълно неизпълнение и в този случай разпоредбата на чл. 197 ЗЗД не намира приложение, наистина косвено засяга формулирания от касатора правен въпрос, свързан с възможността, при определени предпоставки да съществуват изключения от правилото на чл.194, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 324, ал.1 ЗЗД за незабавно уведомяване на продавача за недостатъци, но доколкото не дава конкретен отговор именно на същия, то изискуемия се за приложението на визирания селективен критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, идентитет отсъства, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Единствено за прецизност следва в тази вр. да се посочи, че възприетото от въззивния съд разрешение, съгласно което правилото на чл.194, ал.1 ЗЗД е без изключение, поради което при всички случаи след откриване на недостатъка – явен или скрит купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за него, тъй като в противен случай, при отсъствие на установена в процеса недобросъвестност на последния, съобразно чл. 194, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ, правата му се преклудират е в пълно съгласие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК и обективирана в решение № 10 от 07.03.2011 год., по т.д.№ 475/2010 год. на І т.о. на ВКС, в която изрично е прието, че правилото на чл.194, ал.1 ЗЗД е приложимо без изключение.
Отделен остава въпросът, че всъщност чрез така поставените материалноправни въпроси касаторът оспорва обосноваността на извода на въззивния съд, че се касае до неточно изпълнено, в качеството отношение, задължение на продавача, а не за пълно длъжниково неизпълнение, каквато е поддържаната в хода на делото теза на ответника по спора, но доколкото във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат само правните изводи на съда, но не и правилността на възприетите с обжалвания съдебен акт факти, то за настоящия съдебен състав липсва процесуална възможност да обсъди съответствието им със събраните по делото доказателства, дори и твърдението на касатора да е евентуално основателно.
Що се касае до селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено по отношение и на двата формулирани правни въпроси, то същото е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, поради което въпреки формалното позоваване на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, дадените в тази насока от касационната инстанция задължителни разяснения за съдържанието му не са налице, а това изключва и задължение за състава на касационната инстанция подробно да го обсъди.
Независимо от гореизложеното, допълнителен аргумент за неприложимостта на сочения критерий за селекция е самото съществуване както на задължителна практика на ВКС, така и на трайна казуална практика на съдилищата, която свързана с правата и задълженията на купувача при явни и скрити недостатъци е в посочения по- горе смисъл и не се нуждае от осъвременяване, поради отсъствие на доказана обществена и правна необходимост за промяната и.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за касационната инстанция, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 2 400 лв., реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0490611-4 от 14.01.2014 год..
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1917 от 15.10.2013 год., по т.д.№ 1221/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2400 лева/ две хиляди и четиристотин лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: