1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
С., 6.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1448 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. К. М. от [населено място], Я. област, чрез пълномощника му адв. М. Г. от АК-Я., против въззивно решение № 95 от 16.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 240 по описа за 2010 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 255 от 13.05.2010 г., постановено по гр.д. № 2687/2009 г. на Ямболския районен съд, с което е уважен предявеният от М. К. М., против И. Т. С. от [населено място], Я. област, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 1040 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения му мотор марка „Сузуки”, рег. № AF 72694, идентификационен код – JSIAD1111100109454. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът визира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са изведени въпроси, не са посочени съдебни актове, обосноваващи противоречива съдебна практика или въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, не са представени доводи, обосноваващи необходимостта от произнасяне на касационната инстанция за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба, И. Т. С., чрез пълномощника си адв. И. П. Ч. от АК-Я., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД като неоснователен, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че повредите на процесния мотор, изразяващи се в повредена ангренажна верига и обтегач са причинени в периода 18.05.2009 г. – 25.05.2009 г., в резултат на противоправни действия на ответника, който в този период е държал вещта.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 16.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 240 по описа за 2010 г. на Ямболския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2555/16.08.2010 г. на М. К. М. от [населено място], Я. област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: