1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
гр. София,07.08.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 583 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. П. Н., действащ в качеството си на [фирма], чрез пълномощника му адв. П. В., срещу решение от 13.08.2010 г., по гр.д. № 2929/2007 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, Въззивно отделение, IV „Г” състав, с което е оставено в сила решение от 13.07.2007 г., на СРС, 50 с-в, по гр.д. № 17880/2006 г.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно: намира ли приложение нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на имотите, които са били предмет на владение след проведена земеделска реституция, завършила с възстановяване правото на собственост на правоимащите лица, поради което счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – И. В. В., Г. И. К., К. И. К., Й. А. К., З. А. К., В. П. Т., С. И. Ф. и П. О. Ф., чрез пълномощника си адв. О. Я., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, са изложени твърдения за недопустимост на касационното обжалване. Претендират направените пред касационната инстанция разноски.
Ответниците по касационната жалба са подали, на основание чл. 287, ал. 2 ГПК насрещна касационна жалба, в която са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно: допустимо ли е изменение на предявения иск при разглеждане на делото във втората инстанция; следва ли въззивният съд да допусне събирането на доказателства за новонастъпили и новооткрити (новоузнати) обстоятелства, от значение за спора, след първото по делото заседание; за пораждане конститутивното действие на решенията на ПК, постановени преди влизане в сила на изменението на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ необходимо ли е прилагане на скица на реституирания имот; следва ли страната, позоваваща се на давностно владение да установи при условията на пълно и главно доказване демонстрирането от нея на поведение, сочещо упражняването на собственически правомощия по отношение на невладеещия собственик; както и по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: дали при позоваване на страна в процеса на изтекла в нейна полза придобивна давност, тя следва да релевира конкретен период, през който е упражнявала твърдяното от нея владение върху вещта и съставлява ли разглеждането на спор без посочването на на такъв период, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по насрещната касационна жалба – Л. П. Н., действащ в качеството си на [фирма], чрез пълномощника му адв. П. В., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, са изложени твърдения за недопустимост на касационното обжалване. Претендира направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки конкретно поставените правни въпроси.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че по делото е безспорно установено, че металното хале предмет на спора е било унищожено, поради което искът за правото на собственост върху него е неоснователен. Правото на строеж обаче не се е погасило, поради което е породило в патримониума на своя притежател правото да построи сградата, което право подлежи на установяване. В. съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесното хале по време на договор от 29.04.95 г. по врече на висящ исков процес между неговия праводател и ответниците с правно основание чл. 108 ЗС, при твърдян придобивен способ от последните – реституция. Действително транслативната сделка обхваща правото на собственост върху сграда, но с (оглед нормата на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че оповестителното действие на вписването на исковата молба поставя ищеца в положение на недобросъвестен владелец, който би могъл да придобие собствеността при условията на дългата придобивна давност. Тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, какъвто е имотът, върху който е било изградено процесното хале, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на разпоредбата в сила (22.11.97 г.), то до датата на подаване на исковата молба – 22.08.2006 г. не е изтекла 10 годишната давност, поради което ищецът не е придобил твърдяното от него право на соченото основание, поради което искът с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е неоснователен.
Действително така постявеният в изложението към касационната жалба на Л. П. Н., действащ в качеството си на [фирма], правен въпрос е бил обсъден от въззивния съд и решението на същия е обосновало крайните правни изводи.
За да обоснове наличието на твърдяното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът е приложил три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна практика, по смисъла на визираната по-горе разпоредба. Следва да се посочи обаче, че въззивното решение не противоречи на приложената от касатора задължителна практика на ВКС. В същото е прието, че от доказателствата по делото се установява, че имотът, върху който е било изградено процесното хале, е земеделски, собствеността върху същия следва да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ, каквато процедура е завършила в полза на ответниците по делото. Ето защо по отношение на този имот е приложима и нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ забраняваща придобиването му по силата на давностно владение преди влизане в сила на нормата – 22.11.97 г. Следователно отговорът СГС на така поставения от касатора въпрос е положителен. Такъв е отговорът на същия и в приложените три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а и няма как той да бъде различен, доколкото визираната правна норма е пределно ясна и конкретна относно имотите, които попадат под нейния режим. Действително крайните правни изводи на отделните състави на ВКС в приложените решения са различни, с оглед спецификата на конкетните казуси, но по така поставения от касатора в настоящото производство въпрос отговорът е еднозначен. В решение № 353/06.07.2010 г. , по гр.д. № 621/2009 г., на Второ гражданско отделение, ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ не намира приложение по отношение на застроен с жилищна сграда земеделски имот, който към момента на застрояването му е бил урегулиран, дори към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът да е бил изключен от регулационния план, тъй като от съществено значение е статутът на имота към омента на неговото застрояване, както и вида на застрояването, което ако е извършено за задоволяване на остри жилищни нужди, както и ако представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ, промена предназначението на имота, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакувания съдебен акт. С оглед на това, и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, не следва да бъде разглеждана и насрещната касационна жалба.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответвиците по касационната жалба И. В. В., Г. И. К., К. И. К., Й. А. К., З. А. К., В. П. Т., С. И. Ф. и П. О. Ф. по принцип се дължат направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция. По делото е представен единствено като доказателства в тази насока договор за правна защита и съдействие от 07.03.2011 г., от който е видно, че Й. А. К. е заплатила на адв. М. П.-Х. сумата 3 000 лева за подготовка и депозиране на отговор и насрещна касационна жалба срещу решение по гр.д. № 2929/2007 г. на СГС. Видно е то приложените по делото отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба, че същите са били изготвени и депозирани от адв. О. Я., в качеството му на процесуален представител на всички ответници по делото. Ето защо на ответницата по касационната жалба Й. К. не следва да бъдат присъждани разноски за заплатен на адв. П.-Х. хонорар.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.08.2010 г., по гр.д. № 2929/2007 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, Въззивно отделение, IV „Г” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за образуване на частно производство по постъпилата и пришита по делото частна жалба вх. № 29910/04.04.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: