О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 8.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от община Г., Б. област, представлявана от кмета А. А. Б. , чрез пълномощника си адв. Л от АК Б. , против въззивно решение № 372 от 09.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 494/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 103 от 23.03.2009 г. на РС- Г. Д. , постановено по гр.д. № 774/2008 г., с което е уважен предявеният от С. И. М. от с. Г., срещу община Г., иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № 399 от 02.10.2008 г. на кмета на община Г..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявения срещу него иск, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са конкретизирани от жалбоподателя процесуалноправните въпроси, значими за изхода на спора, като същият е извел материалноправни въпроси, а именно:
– молбата на гражданин до общинската администрация за премахване на данък върху МПС, инициира ли административно производство;
– какво е съдържанието на резолюция „Да” върху такава молба;
– задължителна за изпълнение ли е от служителите на общинската администрация на тази резолюция;
– кой от служителите в общинската администрация е длъжен да изпълни тази резолюция;
– неизпълнението на резолюцията на кмета на общината, явява ли се нарушение по КТ.
Така формулираните въпроси са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение, но не са основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба, С. И. М., чрез повереника си адв. М от АК Б. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2, КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така формулираните, посочени по-горе въпроси от материалноправен характер са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение, но не са основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, защото тези въпроси са по съществото на спора и касаят доказване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. По същите въпроси съдебната практика е утвърдена, постоянна и еднозначна, а обжалваното решение не е в противоречие с тази практика.
Липсата на изведен правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и касаторът не е обосновал своите твърдения, които както се посочи по-горе по-скоро касаят евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което да обосновава необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл. 187, т. 7, чл. 193, чл. 195 и чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Такова би било налице, ако произнасянето на съда би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски по делото за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 372 от 09.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 494/2009 г. на Б. окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2736/12.08.2009 г. на община Г., представлявана от кмета А. А. Б.
ОСЪЖДА община Г., представлявана от кмета А. А. Б. да заплати на С. И. М. от с. Г., ул. „. и пета” № 20 деловодните разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: