О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………
гр. София, ………………..2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 517 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника П к. „П”, гр. С. чрез процесуалния й представител адв. П срещу решение от 12.01.2009г. по гр. д. № 854/2005г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-А в. състав, с което е оставено в сила решение от 13.11.2004г. по гр. д. № 14698/2003г. на Софийски районен съд, 44 състав. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено по отношение на П. к. „П”, гр. С., че „С” ЕАД, гр. С. е собственик на следния недвижим имот: ресторант „Щ”, представляващ двеутажна сграда, застроена на 560 кв. м. и едноетажен масивен блок към нея, застроен на площ 195 кв. м., заедно с прилежащия терен, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ 3 000 кв. м. – част от имот пл. № 972 от кад. лист № Г* по неодобрения кад. план на гр. С., яз. „И” от 1986г. за землището на с. П., м. „Щ”, ответната к. е осъдена да предаде на ищцовото дружество владението върху процесния недвижим имот на основание чл. 108 ЗС, присъдени са разноски и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 1* том V, по нот. дело № 843/2001г. на нотариус Валентина Благоева.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора въпросът за правото на собственост върху процесния недвижим имот и придобиването му от кооперацията по силата на Разпореждане на Министерски съвет № 12/08.02.1977г., Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, Инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации и приложенията – списъци към този протокол е решен в противоречие с изводите в решение № 748/29.09.1993г. по гр. д. № 1888/1992г. на ВКС, ІV гр. о. и решение № 684/30.06.2006г. по гр. д. № 1507/2005г. на ВКС, ІV гр. о..
Ответникът „С” ЕАД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез апорт на имота в капитала на дружеството, извършен по решение на Столичен общински съвет. Изложил е съображения, че преди апорта процесният имот е станал общинска собственост на основание §7, т. 6 ЗМСМА във връзка с чл. 6, т.1 /в редакция след влизането в сила на ЗМСМА/ ЗС, впоследствие чл. 2, ал. 1, т. 6 /ред. ДВ, бр. 44/1996г./ ЗОС, тъй като имотът е обект от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско-битово обслужване на населението.
По отношение на възражението на ответната к. – касатор в настоящото производство, че правото на собственост върху имота принадлежи на кооперацията по силата на ПМС № 61/1973г., Разпореждане № 12/08.02.1977г. на МС и Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС решаващият съдебен състав е приел, че правото на собственост не е прехвърлено на ЦКС, съответно на кооперацията. Изложил е съображения, че това не е станало с разпореждане на МС № 12/08.02.1977г., нито с протокола от 02.11.1977г. , а приложеният списък за предадени и приети имущества, без да е спазена съответната форма за прехвърлянето на конкретен/ни имот/и може да се квалифицира само като споразумение за управление на имуществата и процесният недвижим имот е предаден само за стопанисване, като е останал държавна собоственост.
Въззивният съд е изложил съображения и по отношение на възражението за изтекла придобивна давност, като е приел, че е неоснователно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на въззивната инстанция и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос дали с Разпореждане на Министерски съвет № 12/08.02.1977г., Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, Инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации и приложенията – списъци към този протокол в полза на кооперативните организации е прехвърлено право на собственост или е предоставено право на оперативно управление, като правото на собственост е останало в патримониума на държавата, е от значение за изхода на спора, включен е в неговия предмет чрез възражението на ответника по иска и е обусловил извода на Софийски градски съд за основателност на предявения иск. По така формулирания материалноправен въпрос е налице противоречива практика на ВКС: 1/ в решение № 748/29.09.1993г. по гр. д. № 1888/1992г. на ВКС, ІV гр. о. и решение № 684/30.06.2006г. по гр. д. № 1507/2005г. на ВКС, ІV гр. о. съдебните състави са приели, че протоколът от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, издаден въз основа на разпореждане на МС № 12/08.02.1977г., по своята същност съставлява спогодба и има транслативно вещно действие; 2/ в решение № 1168/4.08.1997г. по гр. д. № 756/1996г. на ВКС, ІV гр. о. съдебният състав е приел, че разпореждане на МС № 12/08.02.1977г. и протокола от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС нямат транслативно вещноправно действие и по силата на разпореждането се прехвърля ограниченото вещно право на ползване, но не и правото на собственост като съвкупност от правата на владение, ползване и разпореждане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 91,24 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.01.2009г. по гр. д. № 854/2005г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-А в. състав.
УКАЗВА на касатора в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 91,24 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.