О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.705
гр.София, 31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 541/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Адв. Иван Н. Ц. , пълномощник на Р. Г. Г. от гр. С., е подал касационна жалба вх. № 3* от 12.12.2008 год. срещу въззивното решение № 622 от 27.10.2008 год. по в.гр.дело № 169/2008 год. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 22 от 14.04.2006 год. по гр.дело № 197/2005 год. на П. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Н. К. Ц., лично и със съгласието на майка му Н. К. Ц. , И. С. Д. , Н. С. Р. , С. К. Д. и Ц. И. Д. иск за приемане за установено, че е собственик на 60 кв.м., представляващи част от имот пл. № 3* в кв.202 по плана на гр. П., за който е отреден УПИ ХХІІ-3485 и за осъждане на ответниците да й предадат владението на процесните 60 кв.м. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 01.11.1995 год. по гр.дело № 2423/1993 год. ІV г.о. и решение № 1* от 10.11.1998 год. по гр.дело № 1456/1998 год. V г.о.
Ответникът по касация Н. К. Ц. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По делото е било безспорно, че ищцата/сега касатор/ е собственик на УПИ ХХІІ-3485 в кв.202, а ответниците-собственици на съседния УПИ ХХІ-3486 в същия кв.202 по плана на гр. П.. От решаващо значение за изхода на ревандикационния спор е бил отговора на въпроса дали ответниците владеят без основание площ от около 22 кв.м., представляваща ивица с ширина от около 0.50 м. по протежение на съществуващата междусъседска ограда от нейната южна страна /в този смисъл е последното уточнение на иска с молбата от 21.07.2008 год./. Отговор на този въпрос е бил даден от вещото лице инж. В в устните разяснения към приетото от въззивния съд на 09.05.2008 год. заключение, а той е в смисъл, че регулационната линия по действащата регулация се покрива с материализираната на място ограда, която съвпада с имотната граница.
Предвид на това, не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с посочените от жалбоподателката решение № 1* от 01.11.1995 год. по гр.дело № 2423/1993 год. ІV г.о. и решение № 1* от 10.11.1998 год. по гр.дело № 1456/1998 год. V г.о. В първото от тях се подчертава, че пространственият обхват на подлежащото на искова защита право на собственост се определя от дворищнорегулационните линии, които очертават границите на парцела, независимо дали е допусната грешка при заснемане на част от имота, за който е отреден. Посочено е, че грешката би имала значение само ако след констатирането й по реда на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ би съставлявала основание за промяна на регулацията и изключването на тази площ от собствеността върху парцела. Изложените от въззивния съд съображения за евентуално допусната грешка при кадастралното и регулационно заснемане на съществуващата масивна ограда, на сградите и границата между имоти пл. № 3* и пл. № 3* не са решаващ мотив за отхвърляне на ревандикационната претенция, но само следва да се отбележи, че са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. и с решение № 1* от 01.11.1995 год. по гр.дело № 2423/1993 год. ІV г.о., както и с решение № 1* от 10.11.1998 год. по гр.дело № 1456/1998 год. V г.о., в което е проведена разликата между иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ и иска по чл.108 ЗС, респ. в предмета на постановените по всеки от тях решения.
В обобщение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводът на касатора в изложението му на основанията /вх. № 165 от 19.01.2009 год./, че при оплакване за необоснованост на въззивното решение, чл.280 ГПК не се прилага, не може да бъде възприет. За да се обоснове допускане на касационно обжалване в тези случаи не е достатъчно само оплакването за необоснованост по смисъла на чл.281, т.3, предл.последно от ГПК, а е необходимо и аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на Върховния касационен съд с оглед еднаквото му решаване от съдилищата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 622 от 27.10.2008 год. по в.гр.дело № 169/2008 год. на П. окръжен съд по жалба вх. № 3* от 12.12.2008 год., подадена от Р. Г. Г. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: