5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 12.08. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3220 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 4966 от 30.ІV.2013 г. на [фирма]-София, подадена против онези две части от решение № 330 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 20.ІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 3371/2012 г., с които са били уважени два от трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на британския гражданин Д. К. Б., предявени срещу д-вото настоящ касатор, като в резултат, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, то е било осъдено да му заплати сума в размер на 62 340 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /31.VІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, а на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – сума в размер на 3 706.49 лв., представляваща частично удовлетворена претенция за неустойка за забава, уговорена между страните в сключен през 2005 г. предварителен договор. /За разликата до пълния й предявен размер от 3 781 лв. същата претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и третата – с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сума в размер на 1 490.35 лв., са били отхвърлени – като неоснователни/.
Оплакванията на д-вото касатор са за постановяване на въззивното решение в посочените две негови осъдителни части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Б. срещу касатора, с който те да бъдат отхвърлени изцяло – като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на всички направени от търговеца по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, където освен оплакванията в жалбата е добавено и касационното отменително основание необоснованост, [фирма]-София аргументира приложимост на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваните две осъдителни части на решението си САС се е произнесъл по четири материално- и процесуалноправни въпроса, както следва:
1./ За възможността въззивният съд да уважи иск, който се основава само върху частни документи /без материална доказателствена сила/, изходящи от трето за спора лице и едно друго писмено доказателство, установяващо захранване на банковата сметка на това трето лице, но без в него да се съдържа основанието на извършения превод и да се доказва, че сумите са преведени от името на ищеца;
2./ За възможността да се иска разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот от купувач, който към този момент е неизправна страна по сделката;
3./ За възможността въззивният съд да потвърди решение, което е било постановено при допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
4./ Дали с оглед на правомощието й по чл. 269 ГПК за въззивната инстанция съществува задължение служебно да изследва допуснато ли е било от страна на първостепенния съд нарушение на чл. 146 ГПК, когато последният приема в решението си за установени факти, относно които преди това е указал на ищеца, че не сочи доказателства.
Първият от тези 4 правни въпроса бил решен в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 216/6.ІІІ.2013 г. на ВКС, ІІ-ро т.о. по т. д. № 882/2011 г., вторият – в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 203/30.І.2012 г. на ВКС, ІІ-ро т. о. по т. дело № 116/2011 г., третият – в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 415/25.І.2012 г. на ВКС, І-во г.о. по гр. дело № 1332/2010 г., а четвъртият – съответно в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 311/4.І.2012 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. по гр. дело № 503/2011 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. К. Б. от Великобритания писмено е възразил както по допустимостта на касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните от търговеца две негови осъдителни части, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Формулираните в изложението на касатора правни въпроси с поредни номера 3 и 4 не са от естество да обосноват приложно поле на касационното обжалване в нито една от двете хипотези по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се отнасят изцяло до оплакванията за неправилност на въззивното решение и то само в едната от атакуваните две негови осъдителни части. В тази връзка се налага извод, че касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК е било погрешно отъждествено от търговеца касатор с основание за допустимост на касационния контрол. Според т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк дело № 1/2013 г., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада.
Останалите два правни въпроса в изложението към касационната жалба /с поредни номера 1 и 2/ се отнасят изцяло до положителното произнасяне на САС по осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, базирано върху констатацията, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право на разваляне на процесния предварителен договор посредством съдържащото се в исковата му молба срещу търговеца настоящ касатор волеизявление. Това обаче непосредствено означава, че липсва обосновка за приложимост на касационния контрол в частта по уважения срещу касатора обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Меродавен за преценката по допустимостта на касационния контрол в частта по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД е само въпрос № 2, тъй като не бе констатирано противоречие между произнасянето на САС по първия релевиран от касатора правен въпрос, от една страна, с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 216/6.ІІІ.2013 г. на състав на ВКС, ІІ-ро т. о. по т. д. № – от друга, точно по същия правен въпрос. Докато по въпроса може ли да се иска разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот от купувач, който към този момент е неизправна страна по сделката, произнасянето на САС на свой ред също не разкрива противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 203/30.І.2012 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., с което се приема, че „когато се касае за безполезност на изпълнението то трябва да е настъпило в резултат от виновна забава на длъжника, в която хипотеза кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението”. В процесния случай с атакуваната осъдителна част на решението си САС е приел, че не следва да бъде споделено „виждането на първоинстанционния съд, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като с исковата си молба ищецът не бил дал на ответника подходящ срок за изпълнение”. Съображенията на въззивната инстанция за това са били, че забавата в случая е значителна /над 180 дни, съгласно уговорката по чл. 6.1 от процесния предварителен договор/, че ответното д-во е имало възможността да предложи изпълнение след предявяване на исковата молба, т. е. в хода на процеса, което не е било сторено, а и не е била изразена готовност за изпълнение на поетите задължения. При данните по делото, че съгласно чл. 6.2 във вр. чл. 3.1 от сключения между страните предварителен договор от 2005 г. на купувача е било признато правото да развали тази сделка „след изтичане на 180 дни от забавата на продавача”, решаващият правен извод на САС, че липсата на изрично предоставен /„подходящ”/ срок за изпълнение в самата искова молба не било довело до ненадлежно упражняване на потестативното право на разваляне на договора, намира опора в цитираното от въззивната инстанция Р. № 706/30.ХІІ.2012 г. на състав от ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 1769/09 г.
В заключение, по релевирания от търговеца правен въпрос /с пор. 2 от изложението към касационната жалба/ не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, щом като по същия има задължителна практика на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 20.ІІ.2013 г. постановено по гр. дело № 3371/2012 г. В АТАКУВАНИТЕ ДВЕ НЕГОВИ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2