Определение №706 от 13.7.2011 по гр. дело №1551/1551 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 706

гр. София ,13.07. 2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1551 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. А. от САК като пълномощника на членовете на Етажната собственост в сградата на @@4@ [населено място] против въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 30.06.2010г. по гр.д.№ 9173/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Е. Ц. И. и Н. М. И. не са подали отговор на касационната жалба.
Производството е по чл.13 ПУРНЕС /отм./.
Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 41 състав от 29.06.2009г. по гр.д.№ 9355/2008г. и е решил делото по същество като е отменил на основание чл.15 ал.1 във връзка с чл.13 ал.1 ПУРНЕС /отм./ решението на Общото събрание на собствениците в етажната собственост на @@7@ [населено място], от 28.02.2008г. , прието по т.1 от дневния ред, с което са преразпределени вноските за изграждане на асансьорната уредба като сумата на семейство И. е разпределена на другите участници без собствениците на първи и втори етаж.
В. съд е приел, че на 28.02.2008г. е преразгледано решение от 06.07.2007г. за разпределяне на вноските за асансьорната уредба с изключване на собствениците на първия и на втория етаж като с новото решение е прието, че изграждането на асансьор в етажната собственост следва да се финансира без участието на Е. и Н. И. като собственици на апартамент на петия етаж, както и без участието на собствениците на първия и втория етаж.
Правните изводи на съда са, че на основание чл.9 ал.7 ПУРНЕС /отм./ Общото събрание на етажната собственост може да освободи някои от обитателите от разходи за поддържане на асансьорни уредби , но не и от разходите за тяхното изграждане които са дължими на основание чл.41 ЗС. Съдът е отменил решението по т.1 от дневния ред, с което са преразпределени вноските за стойността на асансьора като сумата на семейство И. е преразпределена на другите участници без собствениците на първия и втория етаж.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът е подменил действителната воля на Общото събрание на етажната собственост като е отменил предходно решение, което не е обжалвано и по този начин в противоречие с практиката на ВКС е нарушил забраната за произнасяне свръх петитум. Така поставен въпросът е извън контекста на мотивите на въззивното решение , защото в тях изрично е прието, че решението от 06.07.2007г. на общото събрание на етажната собственост е преразгледано и съдът е преценявал законосъобразността на новото решение.
В цитираното от касаторите решение на ВС № 1470 от 18.07.1958г. по гр.д.№ 4635/1958г. е прието за недопустимо съдът да преценява целесъобразността на решението на общото събрание на етажната собственост и да го отменя без то да противоречи на закона. Проверката , която е извършил въззивният съд обхваща само законосъобразността на взетите решения, обоснована с противоречието им на разпоредбите на чл.41 ЗС и чл. 9 ал.7 ПУРНЕС /отм./ , не е преценява целесъобразността на разходите, следователно няма противоречиво разрешаване на идентични случаи и не е налице основанието па чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса има ли правомощия съдът да проверява в производството по чл. 13 ПУРНЕС /отм./ целесъобразността на взетите решения.
Въпросът за приложението на чл.38 ал.2 ЗС не е разглеждан от въззивния съд, той не е имал и задължения да прецени законосъобразността на разпределените разходи във връзка с възможността да се уговори асансьорът да се придобие само от собствениците, които реално ще го ползват, защото на такова решение на Общото събрание страните не са се позовали – в обжалваното решение на Общото събрание на етажната собственост преразпределянето на вноските не е обосновано с правото на собственост върху асансьора, а с нежеланието собствениците Е. И. и И. И. да участват със стойността, която им е определена да заплатят.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 30.06.2010г. по гр.д.№ 9173/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top