О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
ГР. София, 19 юни 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2455/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. П. и Р. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №217/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от С. Д. срещу касаторите и техния син и съконтрахент по приетата за увреждаща сделка Г. П. иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, като е обявена относителната недействителност на сключения между ответниците договор за дарение на недвижими имоти по нот. акт №56/15.05.09 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Поставят като значими за спора следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът като втора инстанция да постанови решението си, без да извърши преценка на новите доказателства, допуснати на осн. чл.266 от ГПК, на доводите и възраженията на страните, да изврати данните по делото, както и да постанови привидни мотиви? 2. Допустимо ли е да се приема, че със сключване на предварителния договор купувачът, като носител на потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД и кредитор с непарично вземане, може да атакува от деня на сключване на договора всички увреждащи действия на продавача – длъжник / обещател/, на осн. чл.135 ЗЗД? Към кой момент се счита развален предварителният договор – от датата на писмената покана – волеизявление на купувача за развалянето му или от датата на фактическата невъзможност да се иска обявяването на предварителния договор за окончателен? 3. Допустимо ли е да се приема, че продавачът е извършил увреждащи действия, след като е упълномощил друго лице за сключване на предварителния договор и не е уведомен за това; следва ли да се установява знание за увреждането на длъжника – продавач/ обещател/? 4. Допустимо ли е да се уважава иск по чл.135 ЗЗД, заведен за увреждаща сделка дарение / на недв. имот/, когато пред втората инстанция се установи с влязло в сила решение, че увреждащата сделка е възмездна – прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, без да е извършено изменение на иска, като съдът приема, че няма промяна във фактическата обстановка?
По тези въпроси, според касаторите, въззивното решение противоречи на цитираните решения на ВКС по ГПК, отм. и чл.290 ГПК- осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Основанието по т.3 не е обосновано от касаторите откъм специфичните му допълнителни предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: В случая вземането на ищеца към ответниците в размер на 57 937 евро е признато с влязло в сила решение по гр.д. №1536/10 г. на Бургаски окръжен съд. В решаващите му мотиви, на които са се позовали първоинст. и въззивният съд по настоящото дело, е прието, че сумата се дължи при прекратяване на сключения между ищеца и ответниците по иска – сега касатори, през 2005 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, като платена на отпаднало основание цена и е изискуема от 1.01.06 г. От тази дата ищецът има качеството на кредитор с парично вземане спрямо ответниците по иска – касатори и няма данни вземането му да е погасено.
В практиката на ВКС се приема, че спорът за вземането не е част от предмета на иска по чл.135 ЗЗД – р. по гр.д. № 171/09 г. на ВКС, четвърто г.о.Този спор се решава в отделно производство, както е в случая. Затова вторият въпрос, който е от предмета на спора за вземането, което отменителният иск обезпечава и е решен със СПН в посоченото вл. в сила решение, е неотносим към предмета на иска по чл.135 ЗЗД и не представляват общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, според указаното в ТР №1/10 г.
Извършените чрез пълномощник правни действия на касаторите – в случая сключеният предварителен договор с ищеца, ги обвързват с всички последици – чл.36, ал.2 ЗЗД / р. по гр.д. №680/08 г. на четвърто г.о./, вкл. със знанието за този договор и за увреждащия характер на следващата го сделка по чл.135 ЗЗД, както е посочено и във въззивното решение. Затова не се установява основание за допускане на обжалването и по въпрос 3.
Първоинстанционният съд е уважил иска по чл.135 ЗЗД, като е обявил относителната недействителност на договора за дарение, така както е сключен от ответниците с посочения по делото и в решението нот. акт №56/09 г. Пред въззивната инстанция ответниците по иска са представили като ново доказателство вл. в сила решение по гр.д. №58/14 г. на Бургаски окръжен съд, с което помежду им е разкрита относителната симулация на сделката по нот. акт №56/09 г., като е прието, че дарението прикрива действителен договор за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за издръжка и гледане , който се прилага в отношенията между страните по него. Въззивният съд във връзка с разкрития възмезден характер на увреждащата сделка е събрал и обсъдил исканите от ответниците доказателства / св. показания/ за оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание за увреждането на приобретателя и е намерил, че тя е неопровергана.
С исковата молба се атакува разпоредителната сделка на ответниците по иска и касатори с техни имоти, извършена с договор за дарение по нот. акт №56/09 г. В практиката на ВКС е разяснено, че при относителната симулация всъщност има две сделки – едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и друга – прикрита или десимулирана, чиито правни последици страните действително желаят / р. по гр.д. №2969/07 г. на ВКС, трето г.о./ Видът на оспорения по делото договор / привиден и прикрит/ не се отразява на разпоредителния му за имотите и с това увреждащ кредитора характер, а за предпоставките по чл.135, ал.1 и 2 ЗЗД, следващи от възмездността на разкритата сделка въззивният съд е събрал доказателства и изложил убедителни мотиви. С обявената относителна недействителност на сделката, сключена формално като договор за дарение, който прикрива действителен договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, въззивният съд не е подменил спора, нито се е произнесъл извън предмета на иска по чл.135 ЗЗД, с който е сезиран. Затова въпрос 1 и 4 също не обосноват основание за допускане на обжалването..
Сочените от касатора решения на ВКС не установяват допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Част от тях са неотносими към предмета на спора по настоящото дело, а постановените по искове с пр. осн. чл.135 ЗЗД, като трайна практика, са съобразени от въззивния съд с оглед особеностите на делото.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд по гр.д. №217/14 г. от 11.12.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: