О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 22.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Ж. Силдарева ч.гр.д. № 6982/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Подадена е молба от Х. С. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение от 26.02.2014 г. по гр.д. № 25533/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че молителката Х. П. дължи на [фирма] сумата 4 140 лв. главница за доставена топлоенергия за периода м. 03.2005- м.04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1958.35 лв. лихва за забава върху главното вземане за периода 03.2005 г-04.2011 г.
В молбата за отмяна молителката е направила искане за спиране изпълнението по изп. д. № 20148380407261 по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист за събиране на посоченото вземане на [фирма].
С разпореждане от 01.12.2014 г. на молителката са дадени указания във връзка с искането за спиране да внесе на основание чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение в размер на сумата 4 140 лв. по специалната сметка на ВКС.
Срещу това разпореждане Х. П. е подала частна жалба вх. № 11390 от 17.12.2014 г. Сочи, че не разполага с необходимите парични средства, няма доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество, поради което е в невъзможност да внесе определеното обезпечение. Моли съда да отмени разпореждането от 01.12.2014 г. и допусне спиране на изпълнителното производство.
Разпореждането от 01.12.2014 г., с което на молителката са дадени указания за внасяне на обезпечение във връзка с искането и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, не е от категорията на посочените в чл. 274, ал.1 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване. То не е преграждащо развитието на делото, нито законът изрично предвижда неговата обжалваемост. Същото е по движение на делото и може да бъде отменено или изменено от съда, който го е постановил, при условията на чл. 253 ГПК. Затова настоящият състав приема, че подадената от Х. П. частна жалба има характер на молба по чл. 253 ГПК за отмяна на разпореждането от 01.12.2014 г. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съгласно чл. 309, ал.1 ГПК молбата за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал.2 -6 ГПК- след внасяне на надлежно парично обезпечение. Предпоставките за спиране изпълнението на решението са точно определени от закона и касационната инстанция няма правомощието да постанови спирането въз основа на други критерии, непосочени в правната норма. Процесуалният закон не предвижда възможност страната, направила искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК да бъде освободена по преценка на съда от задължението за внасяне на законово определеното по вид и размер обезпечение с оглед нейното имуществено, семейно и здравословно състояние. Разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК, която придава правно значение на тези обстоятелства във връзка с освобождаване на страната от задължение за внасяне на такси и разноски, не е приложима в производството по чл. 282 и 309 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. С. П. за отмяна на разпореждането от 01.12.2014 г., с което на същите са дадени указания за внасяне на основание чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 282, ал.2, т.1 ГПК на парично обезпечение в размер на 4 140 лв.
ДАВА на молителката нов едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, в който следва да изпълни дадени с разпореждането от 01.12.2014 г. указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: