Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 23.12. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5569 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 210 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 131 /2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което при ново разглеждане на делото е потвърдено решение № 1177 от 27.11.2012 г. по гр.д. № 2420 /2012 г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на [община], че М. С. Д. е собственик по наследяване по закон на празно място с площ 260 кв.м., като придадено по приложена регулация по плана от 1985 г. на собствения и имот УПИ VІІІ-121, в кв.7 по плана на [населено място] (находяща се между имота и улиците).
Насрещната страна М. С. Д. в писмен отговор твърди, че с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, като този въпрос е разрешен с определението по чл.288 ГПК и решението по чл.290 ГПК по гр.д. № 4244 /2013 г. на ВКС, І г.о.
За да постанови обжалваното решение при новото разглеждане на делото въззивният съд в съответствие с указанията на ВКС въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице – геодезист, е приел, че с квитанция от 09.12.1997 г. С. Б. е платила по сметка на [община] сумата 1 200 лева, в която е включена цената на придаваемото по регулация място 780 лева и изтекли лихви за просроченото плащане за 5 години. С това процесната част от дворно място е придобито от наследодателя на ищцата С. Б. като придадено по приложена регулация по плана от 1985 г., а след нейната смърт през 2008 г. ищцата го е придобила по наследство по закон. Този извод на съда е основан на приетото от него заключение на вещо лице, с което (л.27 – 30), с което при изясняване на факти, свързано с въпроса дали регулационният план от 1985 г. на [населено място] е приложен, е изяснено, че спорните 260 кв.м., придадени по регулация, са приобщени към урегулирания поземлен имот и че дължимото обезщетение за спорните 260 кв.м., е платено с приходна квитанция от 09.12.1997 г. за сумата 1 200 лева, отнесена към код 56 (44 56 00), за „приходи от продажба на земя” от общините. Платената сума включва 780 лева, представляваща оценката на придаваемите части и начислената лихва просрочено плащане за срок от 5 години. Вещото лице е мотивирало заключението си в частта за плащането с констатации при проверка на място в счетоводството на кметство Дебелец, в служба „местни данъци и такси” на [община] и с посочване на номерата на кодовете за видовете плащания. При приемане на заключението процесуалният представител на [община] е заявил, че не следва да бъде кредитирано в частта относно извършеното плащане на сумата 780 лева. Страните не са поискали назначаване на допълнително или повторно заключение.
Жалбоподателят [община] извежда следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване : правилно ли е да се приеме като установен факт по делото обстоятелство, изведено на базата на извършено тълкуване на съдържанието на платежен документ, при липса на писмени документи, законно основание, съответно – конкретизация досежно съотнасяне на плащането към определен имот и може ли да се начисляват лихви върху предвидено обезщетение за придаваемо място / продажна цена на част от имот, дължими в резултат от изменение на дворищно регулационен план.
Настоящият състав намира следното :
Изводите на въззивния съд за релевантни факти, включително за основанието на извършеното плащане, са основани на прието от него заключение на вещо лице.
Всъщност въпросите не се отнасят до правните изводи на въззивния съд, а до това дали заключението на вещото лице е правилно и съдържат в себе си доводи за неговата неправилност и за това че неговата неправилност е довела до неправилност на въззивното решение. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани (не следва да бъдат разглеждани) в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, а доколкото бъде допуснато касационно обжалване.
Доколкото се отнасят до приетото от съда, въпросите не представляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК съгласно приетото в т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, защото се отнасят до правилността на фактическите констатации, а не до правните изводи на съда.
Вторият въпрос също не е обуславящ по изложените за първия въпрос съображения, към които следва да се добави и че е без значение за спора, т.к. е без значение дали лихвите са начислявани от администрацията законосъобразно или не, а единствено, че те представляват разликата от дължимите 780 лева до платените 1 200 лева.
От изложеното следва, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на насрещната страна за разноски е основателно за сумата 500 лева, за които е представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представен договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 210 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 131 /2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о..
Осъжда [община] да заплати на М. С. Д. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.