1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
С., 24.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1797/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „ОБРЕДНИ ДЕЙНОСТИ“ [населено място], представлявано от директора О. С. К., подадена чрез адв. Т. Ш., срещу въззивно решение № 367 от 13.12.2017г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 615/2017г., с което след отмяна на решение № 689 от 21.09.2017г., постановено по гр. д. № 2595/2017г. на Пернишкия районен съд са уважени предявените от С. В. С. срещу на ОП „ОБРЕДНИ ДЕЙНОСТИ“ [населено място] искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със заповед № 14/15.03.2017г., издадена от директора на ОП „ОБРЕДНИ ДЕЙНОСТИ“ [населено място]; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник на гробищен парк“ и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 15.03.2017г. до 15.09.2017г. в размер на 4323 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В тежест на ответника са възложени направените от ищеца в двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: 1.) „Задължен ли е съдът в изпълнение на чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди и съобрази всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства и може ли да основе правните си изводи само на избрани доказателства, игнорирайки останалите, без да изложи причини за това?“ и 2.) „Когато дисциплинарното нарушение в уволнителната заповед е описано от фактическа страна достатъчно ясно и разбираемо, следва ли да се направи извод за незаконност на уволнението защото работодателят не е посочил правна норма, която с фактическите си действия наказаният работник е нарушил?“. Обосновава противоречие на въззивното решение по първия въпрос с решение № 149/03.07.2012г. по гр. д. № 1084/2011г. на ВКС, III г.о., решение № 65/30.07.2014г. по т. д. № 1656/2013г. на ВКС, II т.о. и решение № 112/02.05.2017г. по гр. д. № 3356/2016г. на ВКС, IV г.о. Счита, че произнасянето по втория въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от изложеното поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, което обосновава с неправилно приложение на материалния закон – чл. 186 КТ, на чл. 5, ал.1 от Наредба № 2 от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници и на чл. 6, ал. 2 от Наредба за организацията и управлението на гробищните паркове в [населено място] и кметствата на [община]; на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответната страна С. В. С. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника Общинско предприятие „Обредни дейности” – [населено място] и е заемал длъжността „техник на гробищен парк”; че съгласно длъжностната характеристика сред задълженията на лицето, заемащо тази длъжност са да определя и контролира изкопаването на гробните места, да отговаря за завеждането на регистрите за гробните места и данните за починалите и да осъществява организация и контрол по изкопаването и заплащането на гробните места; че със заповед № 14/15.03.2017 г., издадена от директора на Общинско предприятие „Обредни дейности” – [населено място] на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4, предл. първо и т.7 КТ вр. чл.187, т.3 и т.8 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 16.03.2017г.; че със заповедта на ищеца са вменени във вина следните дисциплинарни нарушения: 1. издал е разрешително за изкопаване на гробно място №66/21.01.2017 г. за покойника С. П. Д., като на датата на издаването му ищецът не е бил на работа, поради което издаденият документ не е можело и не е следвало да бъде издаден от него, както и не е извършил контрол при изкопаването на гроба, съгласно задълженията му по длъжностна характеристика; 2. на 21.01.2017г. ищецът е издал разрешително №66/21.01.2017 г. за изкопаване на гробно място за парцел №7 в Централен гробищен парк – П., без да е било налице свободно семейно /двойно/ гробно място и без да са спазени техническите и технологични правила за парцела и отстоянията от съседните такива;
3. с издаденото разрешително №66/21.01.2017 г. е допуснал покойникът С. П. Д. да бъде погребан в гробно място на покойницата З. В., починала на 26.08.2012 г., без да е изминал санитарният период от 8 години, съгласно чл.26, ал.1 от Наредба №2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, т.е. при непознаване и неспазване на законовите и подзаконовите нормативни актове, които са от необходимата компетентност за изпълнение на длъжността, като за описаната фактическа обстановка е подадена жалба вх. №07/20.02.2017 г. от М. Н. – дъщеря на починалата; 4. в следствие на описаните действия и бездействия и проявената небрежност и некомпетентност при изпълнение на служебните му задължения, ищецът е уронил доброто име на предприятието, като е злоупотребил с предоставеното му доверие от работодателя, съгласно вменените му задължения по длъжностната характеристика и действал в нарушение на добрите нрави и морала; 5. с действията си ищецът допуснал нанасянето на морални и/или материални вреди, както на наследниците на покойната З. В., така и на наследниците на С. Д.; 6. с така описаните обстоятелства ищецът не е изпълнил възложената му работа, не е спазил техническите и технологичните правила, с което са допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на наказанието.
След анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и приети съдебни експертизи въззивният съд счел предявените искове за основателни и доказани. Мотивите му за това са следните: Приел е, че при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ работодателят е спазил изискването по чл.193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение, видно от представените писмени обяснения от работника с вх. № 08/20.02.2017 г., от съдържанието на които може да се направи извод, че той е съзнавал вмените му във вина нарушения и е съумял да изложи съображенията си във връзка с конкретните фактически обстоятелства по издаване на процесното разрешително за изкопаване на ново гробно място. Отчел е, че в уволнителната заповед са визирани нарушения по шест пункта, но всички те са пряко свързани с обстоятелствата по издаване на процесното разрешително №66/21.01.2017 г. и изкопаването на гробното място на починалия С. Д..
Съдът е приел също, че уволнителната заповед отговаря на изискването по чл.195, ал.1 КТ – същата съдържа както правните, така и фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, между които е налице логическо съответствие. По същество на спора, обаче, формирал извод, че ищецът не е извършил дисциплинарните нарушения, вменени му с уволнителната заповед, за което е изложил съображения за всяко вменено нарушение. По пункт първи от заповедта приел, позовавайки се на показанията на свидетелите Я. П. А. и Е. Г. Й. /служители при ответника/, кореспондиращи с допълнителното заключение на вещото лице П., че представените график за месец януари 2017 г. и отчетна форма за месец януари 2017г. имат единствено за цел счетоводно отчитане на положения от техниците труд, а не отразяват действителните работни и почивни календарни дни от месеца на служителите.Доколкото създадената от ответното предприятия организация на работа, при която от една страна представеният график за работни и почивни дни на техниците на гробищния парк не се спазва, а от друга естеството на работата налага на служителите да полагат труд в почивни за тях дни, то датата, която е посочена в процесното разрешително за изкопаване на гробно място не е от съществено за спора значение. Обосновал е, че полагането на труд в почивен за работника ден не би могло да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, още повече когато създадената от работодателя организация на труда го налага. Въззивният съд посочил, че в пункт втори от процесната заповед са вменени два състава на нарушения:
1. че ищецът е издал разрешителното без да е било налице свободно семейно /двойно/ гробно място и 2. че е издал разрешителното без да са спазени техническите и технологични правила за парцела и отстоянията от съседните такива. Във връзка с втория състав на нарушение, обосновал, че отстояния от съседни парцели в гробищен парк и разстояния между гробни места, съответно свободно гробно място не са идентични понятия като съдържание и правна уредба. Позовал се на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, според който местоположението, размерите и цялостното устройство на гробищните паркове се определят въз основа на действащите общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, които се приемат с решение на Общинския съвет. Съобразил е заключението по съдебно-техническата експертиза, според което за Централен гробищен парк – П. е приет само подробен устройствен план /ПУП/, с който е определена единствено територията, отредена за Централен гробищен парк, парцелите и алеите в него, но с този ПУП не е определено местоположението на гробните места в отделните парцели.
Предвид това е счел, че за отстоянията между съседните парцели, които се определят с ПУП, се прилагат разпоредбите на ЗУТ, а по делото не се установило с издаденото разрешително от ищеца да са нарушени нормативи по този закон за отстояния към съседни парцели – каквото нарушение е посочено в дисциплинарната заповед и което нарушение е различно по фактически състав от неспазване на разстояние между гробни места, разположени в един парцел на гробищен парк и с това дали е налице свободно гробно място или не. Относно другия състав на нарушение по този пункт разяснил, че съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №2/21.04.2011 г. отделните гробни места са обособени части от гробищния парк или гробището, предназначени за полагане на ковчег на покойник, включително на два ковчега при фамилни гробни места, които се разполагат един до друг или в подземни стоманобетонни или полимерни камери един над друг. В този смисъл за всяко едно гробно място следва да има обособена част в гробищния парк или гробището, което следва да бъде определено с изработване и приемане на съответен паркоустройствен гробищен план, което е в правомощията на съответния Общински съвет.
Такъв не бил приет от Общински съвет – П. въпреки задължението си за това по чл.6, ал.1 от приетата от самия него Наредба за организацията и управлението на гробищните паркове в [населено място] и кметствата на [община], като съгласно чл.6, ал.2 от същата с паркоустройствения гробищен план се определят главните и второстепенни алеи на гробищния парк и гробните парцели; парцелите се разделят на редове, които се броят от изток на запад, а гробовете – от юг на север; редовете и гробовете се отделят с междинни пътеки. Доколкото няма приет от Общинския съвет -П. такъв паркоустройствен гробищен план за обособяване на отделните гробни места в Централен гробищен парк – П., то няма как ищецът да е извършил така вмененото му нарушение. Съдът приел, че без да има такъв план с обособени отделни гробни места, не може да се прецени дали в даден квартал или парцел има или не свободно гробно място. В подкрепа на извода си посочил, че и в самото Общинско предприятие „Обредни дейности” – [населено място] няма никаква документация /план, регистър, скица/, в която да се отразява местонахождението на всяко отделно гробно място, което наложило практиката новите гробни места да се определят от техниците само въз основа на съществуващи на терен обективни признаци като наличие или не на надгробни плочи, кръстове, огради и други. Тази практика била незаконосъобразна и практически неудачна след като имало много случаи, според свидетелски показания, в които при изкопаване на ново гробно място, върху терен без такива признаци, се появят останки на покойник и изкопаването се преустановява.
Въззивният съд съобразил също, че в самото разрешително било посочено, че се разрешава изкопаването на семейно гробно място в парцел 7 на гробищния парк, без обаче да е посочено къде именно в този парцел /чрез посочване на ред или друг конкретизиращ признак/ следва да се извърши това, което било и обективно невъзможно при липса на паркоустройствен гробищен план или каквито и да било други документи. Проведено е разграничение между изпълнителното деяние, вменено като нарушение на ищеца – издаване на разрешително без да е било налице свободно семейно /двойно/ гробно място от една страна, и от друга страна, действията по самото реално изкопаване на гробното място, което фактическо действие се извършва от и е задължение на други работници на ответното предприятие, независимо че ищецът следва да посочи конкретното място на терена и да осъществява контрол по изкопаването съгласно длъжностната му характеристика, каквото нарушение не му е вменено по уволнителната заповед. В допълнение въззивният съд обосновал, че неправилно в първоинстанционното решение било прието, че жалбоподателят е извършил вмененото му по пункт две от уволнителната заповед нарушение, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.10, ал.4 от Наредба №2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници като с издаването на процесното разрешително не е спазил изискуемите се разстояние между гробовете, тъй като в уволнителната заповед не е посочено, че е нарушена тази разпоредба, нито от фактическа страна са изложени факти и обстоятелства за неспазване на така изискуемите се разстояния между гробовете.
Извода си, че ищецът не е извършил и нарушението по пункт трети от заповедта въззивният съд основал на заключението на вещото лице Г. по приетата съдебно-техническа експертиза, според което при ответника не съществува техническа документация, въз основа на която да се установи къде е гробното място на З. В. и дали нейното гробно място е идентично с гробното място, за което е издадено процесното разрешително. От друга страна според показанията на свидетелката М. Н. върху гробното място на покойната й майка не е била поставена надгробна плоча или паметник, а единствено дървен кръст /за който няма данни, че към момента на издаване на разрешителното е бил там/ и същото не било посещавано няколко месеца преди месец февруари 2017 г., а според показанията на свидетелите Г. и И. към момента на изкопаване на гробното място, за което е издадено процесното разрешително, мястото е било занемарено и е имало боклуци. При тези данни съдът приел, че ищецът обективно не е бил в състояние да прецени дали в процесния участък от гробището има гробове и предвид обема на извършваната работа от техниците на гробищния парк, които издават множество разрешителни за изкопаване на гробни места, работят в различни дни и не съществува регистър на гробните места, е бил препятстван да установи по категоричен начин, че в процесния участък има погребано друго лице, още по-малко кога е погребано, за да спази изискването по чл.26, ал.1 от цитираната наредба.
Въззивният съд приел, че в останалите пунктове от заповедта не се посочват конкретни действия или бездействия на ищеца, а се правят изводи въз основа на посочените в първите три пункта обстоятелства и преценката за тяхната правилност е неразривно свързана и обусловена от това дали ищецът е извършил вменените му нарушения, изразяващи се в конкретни действия и бездействия, посочени в заповедта в пункт 1 до 3 включително. След като ищецът не е извършил нарушенията по първите три пункта от заповедта, то не са съставомерни и вменените останали такива.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Поставените в изложението въпроси са привързани към оплакването на касатора за необоснованост на решението и неправилност на същото поради неправилен и непълен анализ на доказателствата и формиране следствие на това на грешни решаващи изводи. Така поставени въпросите не са правни, а са по естеството си касационни основания по чл.281 ГПК, които са ирелевантни за стадия по селекция на касационните жалби и подлежат на преценка само ако касационното обжалване бъде допуснато.
Необоснованото твърдение в изложението за очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК също не е основание за допускане на касационно обжалване. В случая поддържаното основание очевидна неправилност се обосновава с твърдение за неправилно приложение на материалния закон – чл. 186 КТ, на чл. 5, ал.1 от Наредба № 2 от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници и на чл. 6, ал. 2 от Наредба за организацията и управлението на гробищните паркове в [населено място] и кметствата на [община], като същевременно твърдението за неправилно приложение на материалния закон се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на решението и допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи се в необсъждане на всички релевантни обстоятелства. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не обосновават очевидна неправилност на решението. Същевременно въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. При този изход разноски за касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 367 от 13.12.2017г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 615/2017г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: