О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 26.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№2475 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], против решение № 93/31.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 3483/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че предявените искове са основателни.
Трудовото правоотношение с ищцата по делото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – поради престой на звеното, в което е изпълнявала трудовите си функции ищцата, за повече от 15 дни. Съдът е приел, че е налице престой за повече от 15 дни, като за периода от 11.03.2013 г. до 01.04.2013 г. е налице спиране на работата на работниците и служителите от цех „Монтажен” на ответното предприятие, работодател на ищцата по трудовото правоотношение. Предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е връчено на 02.04.2013 г., като основанието за прекратяването е посочено в самото предизвестие – чл.328, ал.1, т.4 КТ. Съдът е приел от фактическа страна, че работата в цех „Монтажен” на ответното предприятие е била възобновена на 02.04.2013 г., макар и в намален обем, като тази работа е продължила и към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. след изтичане на срока на предизвестието. Съдът е приел, че предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ е отправено към работодателя в момент, в който работата в цеха, в която е работила ищцата, е била възобновена и на това основание е приел заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразна, тъй като прекратяването на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ следва да се извърши към момента, към който работата в звеното е била преустановена, спряна, а не в последващ момент, към който същата е била възобновена. На това основание е приет за основателен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Като последица от незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на 1934,94 лева. За да приеме, че след уволнението, ищцата не е работила по трудово правоотношение и не е получавала трудово възнаграждение, съдът е приел, че представянето на трудовото книжка на ищцата и липсата на записвания в нея за наличието на трудово правоотношение след прекратяването на трудовия договор с ответника, са достатъчно доказателства за твърдението й, че е останала без работа за процесния период. Съдът е приел, че тежестта от доказването на този факт е на ищцата в процеса, но е приел, че с оглед представянето на посочените по-горе доказателства, доказването е проведено.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи правни въпроси, които според него са обосновали правните изводи на съда относно основателността на предявените искове и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първите два въпроса са свързани с доказателствената тежест от установяването на оставането без работа на работник, претендиращ обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ. В тази насока се сочи и въпрос, свързан с доказателствените средства за това, които, според касатора не се изчерпват само с представянето на трудовото книжка от страна на работника, а и следва да се представи справка от Н. за наличието или липса на последващ трудов договор. Твърди се, че по този въпрос липсва задължителна съдебна практика. По тези правни въпроси, след подаването на касационната жалба е постановено ТР№6/2013 г. на ОСГК на ВКС, като даденото разрешение относно доказателствената тежест и доказателствените средства по предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ и доказването на факта на оставане без работа на работник, претендиращ обезщетение за времето, за което е останал без работа, е идентично с разрешението, дадено с обжалваното решение от страна на въззивния съд.
По третия правен въпрос, свързан с намаляването на времетраенето на престоя с времето, през което работникът е ползувал отпуск поради временна нетрудоспособност е неотносим към настоящото производство, доколкото по него съдът не се е произнесъл и не е формирал правни изводи. Правен въпрос, по смисъл на чл.280, ал.1 ГПК, следва да въпрос, по който съдът се е произнесъл и това произнасяне е обосновало изводите на съда относно крайните му изводи за основателността на предявения иск, като в този смисъл са и указанията по приложението на чл.280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на произнасяне от страна на съда по този въпрос, води до извод за неотносимост към производството по чл.288 ГПК на същия.
Четвъртия правен въпрос, свързан с възможността срокът на предизвестието да се продължава или променя едностранно от страна на работодателя също е неотносим към настоящото производство. Решаващия извод на съда, обосновал изводите относно основателността на предявения иск е, че трудовото правоотношение е прекратено след възобновяването на работата в звеното, в което е работила ищцата по делото. Така поставен, правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93/31.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 3483/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.