О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 28.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3438 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] в ликвидация чрез адвокат А. П. срещу решение № 144/21.07.2014 г. на Ямболски окръжен съд /ЯОС/, ІІІ граждански състав по в.гр.д. № 248/2014 г., потвърждаващо решението на Ямболски районен съд /ЯРС/, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК по отношение на касатора, че съществува вземане на [фирма] за сумата от 13898.30 лв. главница със законна лихва, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 549/11.04.2013 г. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, а като правен въпрос, обусловил решаващите изводи на ЯОС сочи: „Дали заповед на държавен орган /в последствие обявена за нищожна с влязло в сила решение/, която е попречила за изпълнението на договорно задължение е непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, поради което задължението на ответника би се погасило по право?” За разрешението му поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на ЯРС по предявения установителен иск по чл.422 ГПК, ЯОС е приел, че между настоящия касатор като доставчик и [фирма] като дистрибутор са съществували договорни отношения за дистрибуция, в изпълнение на които на [фирма] са предадени стоки /хранителни добавки/ с марки „Цитросепт” и „Цитрогард” на обща стойност 13898.30 лв., а [фирма] е заплатил авансово цената на стоките. Съгласно сключения договор за дистрибуция /т.8.2.3/ страните са постигнали съгласие в случай на изтегляне на партиди стоки от пазара доставчикът задължително да приеме всички доставени от него, изтеглени и налични в склада на [фирма] стоки. С две заповеди на директора на ОБДХ [населено място] е разпоредено да се изтеглят всички налични в страната количества от процесните хранителни добавки, в изпълнение на които заповеди касаторът е поискал от [фирма] да му бъдат предадени всички продукти, което е сторено с приемателно-предавателен протокол от 08.08.2012 г. от [фирма]. В протокола са посочени асортимента на предадените стоки, количеството и цената им, както и че приемателят се задължава да плати на [фирма] сумата от 13898.30 лв. в срок до 01.09.2012 г. Този протокол е подписан от [фирма] като приемател. Описаните и получени по този протокол стоки са предадени впоследствие на полицията в Ямбол. С оглед на тези доказателства съдът е посочил, че не е налице хипотеза на чл.306 ТЗ /доводи на въззивника и настоящ касатор/ – страните по първоначалния договор са изпълнили задълженията си. В резултат на издадените два броя заповеди на директора на ОБДХ [населено място] [фирма] е предприел действия по нова договореност, които са приети от другата страна и следователно е налице реална воля на страните да се обвържат по посочения в протокола от 08.08.2012 г. начин – [фирма] да предаде на доставчика получената стока, а [фирма] да заплати сумата от 13898.30 лв. Според ЯОС без правно значение за спора е последвалото обявяване на двата броя заповеди за нищожни, тъй като те касаят отношенията между [фирма] и държавния орган, не и отношенията между страните.
Така поставеният въпрос от касатора, не е обуславящ изхода на спора, съобразно събраните по делото доказателства и изложените от ЯОС мотиви. Както е посочил въззивният съд в първоначално сключения договор страните са постигнали съгласие за начина на действие при наличие на конкретна хипотеза, настъпила и в настоящия случай, а именно изтегляне на партиди стоки от пазара. В тази хипотеза, задължение на доставчика е да приеме всички доставени от него стоки в склада на [фирма]. Това е и сторено след издадените две заповеди на директора на ОБДХ [населено място] – приемателно-предавателен протокол от 08.08.2012 г., надлежно подписан от двете страни, при посочено задължение от страна на приемателя [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 13898.30 лв. в срок до 01.09.2012 г. Именно с оглед на тези доказателства и договорености между страните са свързани и решаващите мотиви на съда за уважаване на установителния иск и те изключват наличие на хипотеза на чл.306 ТЗ, тъй като страните сами са договорили правата и задълженията си при настъпване на определени обстоятелства /конкретно изтегляне на партиди стоки от пазара – т.8.2.3 от договора/ и са изпълнили тези договорености в конкретния случай след издадените две заповеди на директора на ОБДХ [населено място]. Доколкото така посоченият въпрос не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за селекция /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че приложените две решения: № 75/15.04.2010 г. по в.гр.д. № 63/2010 г. на Старозагорски окръжен съд и № 568/12.07.2012 г. по т.д. № 1028/2010 г. на ВКС са по обективно неидентични казуси – в тях няма данни страните да са предвидили в договора си действия, права и задължения при настъпване на определени обстоятелства, възпрепятстващи изпълнение на задълженията им, както е в настоящия казус /т.8.2.3 от договора/. Точно такива обстоятелства в случая са настъпили – изтегляне на партиди стоки от пазара и страните са действали, съобразно договореното, както е констатирал и ЯОС. За наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът не излага съображения /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а самото цитиране на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ЯОС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е поискала такива, нито има данни да е направила разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144/21.07.2014 г. на Ямболски окръжен съд, ІІІ граждански състав по в.гр.д. № 248/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.