3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
С. 30.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1256/2010г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. П., [населено място], срещу въззивно решение от 11.12.2009г. по гр. дело №141/2009г. на Кюстендилския окръжен съд.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в ТР№1/1997г. – по въпроса за допустимост на иска с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и наличието на спор за материално право при приключила административна процедура по реституция за ответницата, но при висяща такава за ищеца, както и че е налице противоречиво решаван по въпрос дали спорът за границите на земеделски имоти към момента на внасянето им в ТКЗС е спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ или се касае за спор, който следва да се реши в административно производство по възстановяването на собствеността. Сочат се и други решения на ВКС.
Ответницата по касационната жалба К. Б. Т., [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено изцяло решението от 08.01.2009г. по гр.д.№547/2008г. на Кюстендилския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото. В. съд е приел, че искът е с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо ответницата К. Т., че през 1956г. към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищеца В. П. е бил собственик на основание договор за покупко-продажба от 10.01.1943г. и давностно владение до 1956г. на недвижим имот – овощна градина в м.”Селище”, с площ 0.434 дка, находяща се в землището на [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение от 13.12.2007г. на ОСЗ е възстановено правото на собственост на наследници на В. П. в стари граници върху овощна градина от 0.500 дка, м.”Селище”, [населено място]. С писмо от 11.03.2008г. ОСЗ е отказала издаване на скица, поради спор за материално право и имотът не е отразен по картата. С решение от 14.12.2004г. на ОСЗ на наследници на М. Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари граници по отношение на нива от 1, 847 дка, в м.”Селище”, представляващо имот №260018. Страните не спорят върху собствеността на един и същи имот, а са заявили реституционни претенции за съседни имоти, видно от заявленията им и описанието на границите. Липсата на идентичност е установена и от техническата експертиза. Освен това спорът между страните е свързан с финализиране на процедурата по възстановяване на собствеността от административния орган. Той неправилно е определил реалните граници на земите като не е съобразен наличният графичен материал.Неправилното заснемане на реституираните имоти не обуславя правен интерес от иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, който трябва да посочи касаторът, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай не е налице посоченото от касатора основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът за липса на приключила административна процедура по отношение на ищеца като предпоставка за наличие на правен интерес от водене на иска, не е обусловил изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че не е налице конкуренция на права към минал момент, тъй като не се касае за идентични имоти. Даденото разрешение не е в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС- ТР №1/1997г., ОСГК, съгласно което оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Искът е установителен и негов предмет е правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, т.е. конкуренция на права към този минал момент. След като е приел, че не е налице такава конкуренция на права, тъй като се касае за различни имоти, а не защото не е налице висяща административна процедура по смисъла на цитираното тълкувателно решение, то поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Не е налице и хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория поставен от касатора въпрос. Въпросът е неотносим, тъй като изводите на въззивния съд не са в смисъл, че е налице спор за материално право към минал момент /образуване на ТКЗС/, в т.ч. за границите на имота към този момент, който спор обаче следва да се разреши в специална административна процедура, а за недопустимост на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ поради това, че липсва такъв спор. Не се касае за спор за правилното местонахождение на границата между имоти, очертани в КВС и възстановени с влезли в сила решения на ОСЗ. При това положение приложените решения на ВКС също са неотносими.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение от 11.12.2009г. по гр. дело №141/2009г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: