5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
С., 08.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 2960/2016год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К., подадена чрез адв. А.-К., срещу въззивно решение № 257 от 10.02.2016г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 4116/2015г., с което е потвърдено решение № 5068 от 13.07.2015 г., постановено по гр.д. № 7756/2014 г. на Софийски градски съд, с което e обявeн за нищожен, като симулативен, договор за покупко – продажба, сключен между [фирма] и Р. Д. К. с нот. акт № 97 от 19.VІ.2008 г., том № ІІІ, рег. № 9297, дело № 460/2007г. на нотариус М. по иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, предл. последно ЗЗД, предявен от [фирма] срещу Р. Д. К..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Налице ли е преклузия на доводи за нищожност на документ, изтъкнати в писмената защита пред първоинстанционния съд?”. Поддържа противоречие на въззивното решение с т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.
№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и решение № 229/21.01.2013г. по т. д.
№ 1050/2011г. на ВКС, II т.о. Релевира се довод, че е налице и основанието на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса „Плащането на цената по договор за покупко-продажба, на който се търси привидност от значение ли е за действителността на сделката?“. Обосновава, че липсата на съдебна практика по въпроса обуславя нуждата от произнасяне по него.
Ответната страна [фирма] в представен писмен отговор, чрез адв. Б., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Съдът е бил сезиран с иск на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на процесния договор за покупко-продажба като привиден, сключен при условията на абсолютна симулация, доколкото страните не са искали настъпването на правните му последици.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което този иск е уважен въззивният съд е приел, че от представения по делото документ, наименован „обратно писмо“, което съобразно заключението на съдебно-почерковата експертиза е подписано от страните по спора, съответно страни и по процесната сделка, се установява несъмнено волята на последните да отрекат правните последици на обективираната в процесния нотариален акт сделка. Обосновал е довод, че представеният документ е изготвен именно във връзка с оспорваната продажба, съдържа всички елементи от съдържанието на прикритото споразумение и сам по себе си разкрива нейната привидност – сделката е сключена при условията на абсолютна симулация. Наведеното от ответника възражение за недопустимост на първоинстанционното решение, поради наличие на формирана сила на присъдено нещо между страните по отношение на действителността на сделката, въззивният съд е счел за неоснователно. На първо място е посочил, че заявеното едва с писмените бележки възражение е преклудирано, като направено извън срока по чл. 143, ал.3 ГПК. Същевременно е обосновавал извод, че представеното в тази връзка решение, постановено по реда на чл. 135 ЗЗД, няма сила на присъдено нещо по отношение на настоящия спор, тъй като С. важи между противопоставените страни, но не и между лицата, които заедно стоят на едната страна на процесуалното правоотношение, каквото е било положението на страните в предходния спор. Във връзка с твърдението на ответника за значението на обстоятелството, че същият е заплатил уговорената цена за недвижимия имот съдът е обосновал извод за неотносимост на същото към спора, тъй като негов предмет е нищожността на договора за покупко-продажба като абсолютно симулативен, а въпросът за заплатените по този договор суми е единствено предмет на облигационни отношения между страните. Приел е, че е налице произнасяне по всички своевременно заявени възражения и не е обсъждал твърденията за нищожност на обратното писмо поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави, изложени във въззивната жалба, поради настъпила за тях преклузия.
С оглед на тези съждения въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявената претенция.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.Съображенията за това са следните:
Първият поставен въпрос, макар и неточно формулиран, е включен в предмета на спора и обосновава извод за наличие на общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото съдът в решението си е приел, че релевираните от ответника едва с писмената защита пред първоинстанционния съд възражения относно представеното с исковата молба обратно писмо са преклудирани. Касаторът обаче не обосновава съществуването на специфичната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В представените съдебни актове, на които се позовава, се поставя въпросът за нищожността на клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, като в тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се посочват критериите, преценката на които обуславя извод за нейната недействителност, а в решение № 229/21.01.2013г. по т. д. № 1050/2011г. на ВКС, II т.о. е изведено съотношението между служебното и концентрационно начало в процеса при разглеждането на въпроса за евентуална нищожност на клауза за неустойка. Няма припокриване в разглежданите хипотези, за да се направи съпоставка в правните разрешения. Съглашението за неустойка, като правопораждащ претендираното от ищеца право е част от предмета на спора, на него се основава исковата претенция на ищеца и в производството по т. д.
№ 1050/2011г. на ВКС, II т.о. Настоящият случай е друг – претенцията е за установяване нищожност на процесния договор за покупко-продажба като привиден, сключен при условията на абсолютна симулация, доколкото страните не са искали настъпването на правните му последици. За установяване на твърдението си по иска ищецът е представил обратно писмо, подписано от двете страни по сделката. В подадения отговор на исковата молба и в първото по делото заседание ответникът е оспорил исковата претенция като е поддържал, че атакуваната сделка е валидна, защото е извършил плащане на цената по нея, оспорил е и представеното доказателство – обратно писмо, с твърдението, че същото не е подписвано от него. По тези му доводи съдът се е произнесъл с решението си. Едва в писмената защита, подадена до първоинстанционния съд, ответникът е релевирал доводи, че обективираното в обратното писмо съглашение е нищожно поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави. Тези доводи са приети от въззивния съд за преклудирани и не са обсъждани. С оглед изложеното позоваването от страна на касатора на цитираните актове от обхвата на задължителната съдебна практика е неотносимо. Въпреки това следва да се посочи, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока на отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. За първи път пред въззивната инстанция ответникът може да прави ново възражение само, ако поради нарушение на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да го заяви пред първата инстанция. Този извод следва от нормата на чл. 133 от ГПК, съгласно която с изтичането на срока на отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти. По силата на концентрационното начало страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство.
Вторият поставен въпрос не е общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по него, но той не е обуславящ. За да приеме наличието на привидност на договора въззивният съд е приел, че са представени доказателства за наличие на воля на страните да не възникнат правните последици на прехвърлителната сделка. Това е неговият решаващ мотив. Той не е изследвал въпроса има ли извършено плащане по атакуваната сделка или не. В този смисъл не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по поставения втори въпрос.
С оглед на изложеното не са налице основанията, предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изхода на делото на ответната по жалбата страна следва да се присъдят сторените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 257 от 10.02.2016г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 4116/2015 г.
ОСЪЖДА Р. Д. К. да заплати на [фирма] сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: