6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 08.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 796 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8457/27.VІІІ.2012 г. на [фирма]-гр. П., подадена против решение № 1201 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 10.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1022/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1102 на Пернишкия ОС, ГК, от 9.ХІІ.2011 г. по гр. дело № 481/2011 г.: за осъждането на д-вото настоящ касатор, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Л. К. К. от София суми, както следва: 1./ В размер на 40 955.20 лв. /четиридесет хиляди деветстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ като обезщетение за забава съгласно чл. 5.3 от сключен между страните на 11.ІV.2005 г. предварителен договор, изчислено върху стойността на апартамент на стойност 126 016.47 лв. находящ се в [населено място],[жк], [улица]; 2./ В размер на 5 308 лв. /пет хиляди триста и осем лева/, представляваща обезщетение по чл. 5.3, но от сключен между страните по спора договор от 11 юли 2007 г., изчислено върху стойността на гараж № 9, намиращ се в сутерена на сградата, находяща се в [населено място], ж. к „О. купел”, [улица], както и съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер общо на 4 095.50 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон /чл. 84, ал. 2 и чл. 95 ЗЗД/ и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му и прекратяване на пр-вото по двата осъдителни иска на К. срещу търговеца настоящ касатор или касирането на този съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени двете осъдителни претенции на Л. К. К. с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, водени срещу д-вото, като на последното бъдат присъдени всички направени по делото разноски, вкл. възнаграждения за юрисконсулт и платен адвокатски хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пернишкото [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК (поради липса на правен интерес от воденето на осъдителни искове при нищожност на клаузите за неустойка по чл. 5.3 от процесните два предварителни договора от 2005 г. и от 2007 г.), още и с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с този съдебен акт САС се е произнесъл по следните четири материалноправни въпроса, както следва:
1./ „Дали е нищожна клауза за неустойка при липсата на предмет /невъзможен предмет, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/, когато същата е с посочване за изчисление в определен процент от някаква сума и очевидно същата не може да бъде изчислена, след като липсва конкретно посочване и няма яснота върху каква точно сума се изчислява?”;
2./ „Дали е нищожна клауза за неустойка поради липса на съгласие /чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/ или алтернативно – поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/, когато няма конкретно посочване за неизпълнение на кои задължения по договора се дължи, дали се дължи алтернативно или кумулативно за неизпълнението на различни задължения, като се има предвид, че обикновено поне едната от страните по договор има много и различни по вид и същественост задължения?”;
3./ „Дали, ако в предварителен договор за продажба на имот е уговорено, че страните се задължават да сключат окончателен нотариален акт на определен срок преди издаването на акт образец 15 (т.е. едно бъдещо несигурно събитие), това задължение е такова с определена дата за изпълнение или е такова с неопределен срок за изпълнение и дали е необходима покана за изпълнение в този случай, за да изпадне длъжникът в забава с оглед изискванията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД?”;
4./ „Дали, ако в предварителен договор за продажба на имот е уговорено, че двете страни се задължават да сключат окончателен нотариален акт в определен срок преди издаване на акт образец 15, е необходимо предложение за изпълнение /покана/ съгласно изискването на чл. 95 от ЗЗД, за да изпадне някоя от страните в забава в частност продавача и е ако е необходима покана, коя от двете страни изпада в забава, след като задължението за сключване на окончателен договор е уговорено, като задължение и на двете страни, по което и двете страни са и кредитор и длъжник по смисъла на чл. 95 от ЗЗД?”. Ако по така формулираните правни въпроси с пор. №№ 1 и 2 по изложението на търговеца касатор произнасянето на САС било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/15.VІ.2010п г. на ОСТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., то третият се решавал противоречиво от съдилищата, докато последният /с пор. № 4/ бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Л. К. К. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на платения адвокатски хонорар от 2 000 лв. /две хиляди лева/, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 024458 от 8.Х.2012 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на пернишкото [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По оплакването за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т 2 ГПК:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или допустимостта на обжалваното решение. Само „ако съществува вероятност” последното да е недопустимо, респ. нищожно, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, респ. за валидността му, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В настоящия случай не съществува вероятност атакуваното от пернишкото [фирма] решение на САС да е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като дори ако бе вярно твърдението на касатора за нищожност на клаузите за неустойка в текстовете на чл. 5.3 от процесните два предварителни договора от 2005 г. и от 2007 г., то осъдителните искове на ищеца К., базирани върху тях, биха били неоснователни, но не и лишени от правен интерес.
2. По релевираните в изложението на търговеца касатор 4 материалноправни въпроса:
Принципно следва да се подчертае задължителния характер на постановката по т. 1 от горецитираното тълкувателно решение, че правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото дело.
За да уважи обективно кумулативно съединените осъдителни искове на Л. К. срещу д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че претенциите му имат за предмет само обезщетение за забава, т.е. по своето правно естество това е т. нар. „мораторна” неустойка: щом като никъде в исковата молба не е било посочено като основание „неточното изпълнение по изграждането на процесните обекти” /жилище и гаражна клетка в [населено място], Р-н „О. купел”/. В своя писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответното по тези искове търговско д-во е заявило становище, че следва да бъде отхвърлена – като неоснователна и недоказана – претенцията на ищеца за неустойка за периода 8 юни 2010 г.–10.ІІІ.2011 г., отнасяща се до апартамента и съответно за периода 8 юни 2010 г.– 22.ІІІ.2011 г. за гаража. Поради това следва да се считат преклудирани както възраженията на търговеца настоящ касатор за нищожност на неустоечните клаузи по чл. 5.3 от процесните два предварителни договора от 11.ІV.2005 г. и от 11.VІІ.2007 г., но също и тези, основани сега на твърдението му за постановяване на обжалваното въззивно решение нарушение на материалния закон: чл. 84, ал. 2 и чл. 95 ЗЗД. Достатъчно е, че нито едно от тези възражения не е било обхванато от спорния предмет на делото, по което САС се е произнесъл с атакуваното решение. Следователно и 4-те релевирани в изложението на [фирма]-гр. П. материалноправни въпроси са с изцяло хипотетичен характер, след като не бе констатирано те в действителност да са били предмет на произнасянето на САС и поради това те обективно не са годни да обосноват приложно поле на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и във връзка с изричното направеното в отговора по жалбата негово искане за това, на ответника по касация Л. К. от София ще следва, на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да бъдат присъдени направените разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 2 000 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1201 Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 10.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1022/2012 г.
О С Ъ Ж Д А Заводски строежи” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на Л. К. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 11, СУМА в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща платен адвокатски хонорар за настоящето касационно производство, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 024458 от датата 8.Х.2012 г.
Определението подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2