О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 8.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Б. К. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Е от АК-София, против въззивно решение № 78 от 28.05.2009 г., постановено по гр.д. № 438/2008 г. на Софийски градски съд, БО, с което е оставено в сила решение № І* от 03.04.2008 г. на Софийски районен съд, 85 с-в, постановено по гр.д. № 2788/2007 г. в частта му, с която е прието, че вина за разстройството на брака има мъжът А. Б. К. и с която на основание чл. 107 СК/отм./, семейното жилище е предоставено за ползване след развода на жената С. И. К. от гр. С..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят А. Б. К., чрез пълномощника си адв. И, поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за предоставяне ползването на семейното жилище на жената, на основание чл. 107 СК/отм./, Софийски градски съд се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят посочва Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС. Не е изведен конкретен въпрос, а е посочено, че при определяне предоставянето на семейното жилище на жената, съдът не е отчел според цитираното ППВС – начина на придобиване на семейното жилище, неговия обем, както и живеят ли в него пълнолетни деца на страните със запазени права. Относно вината е релевирал довод за неправилно приложение на чл. 99 СК/отм./, тъй като не са отчетени доказателствата за противобрачно поведение на жената, събрани от въззивната инстанция.
Ответницата по касационната жалба С. И. К. от гр. С. не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по изложението за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 99 и чл. 107 СК/отм./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че вина за разстройството на брака има мъжът, че двете деца на страните са навършили пълнолетие, че пред първоинстанционния съд искане за предоставяне на семейното жилище е направила само жената, поради което след развода то следва да бъде предоставено за ползване на нея.
Посоченото Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС и разрешенията, съдържащи се в него не опровергават горните изводи на въззивния съд.
В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които на практика са посочени бланкетно. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. Постановеното от въззивния съд решение по небрачния иск по чл. 107 СК/отм./ не е в противоречие с разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г., поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Освен изложеното по-горе, по принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика по приложението на чл. 99 и чл. 107 СК/отм./, е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78 от 28.05.2009 г., постановено по гр.д. № 438/2008 г. на Софийски градски съд, Брачно отделение, І-въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 3* от 15.07.2009 г. на А. Б. К. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: