Определение №706 от по гр. дело №380/380 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 706
 
София, 01.07.  2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
                        Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и десета година в състав:
 
                                                          Председател :  ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                       Членове :  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                                     ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
 
           
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова  
гр. дело № 380/2010 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. С., приподписана от адвокат А, срещу въззивно решение от 08.01.2010г. по гр. дело №337/2009г. на
Ответниците по касация Ц. Г. Н. , действащ като Е. „П” и Р. и. „М” – София, оспорват касационната жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението като излагат съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 66 от 13.04.2009г. по гр. д. №1627/2007г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Д. С. против Ц. Г. Н. , действащ като Е. „П” и Р. и. „М” – София, иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот 5/6 ид.ч. от две отделения /дюгени/ и един покрит вход за двора, масивно построени в един етаж със застроено място около 59 кв.м., находящи в гр. В., ул.”М” като обектите са ситуирани върху имоти планоснимачен № 1* както и върху част от имот пл. № 178 от КП за 2000г.
Въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението, че ищцата е собственик на процесния имот. Ищцата се е позовала на наследствено правоприемство по отношение на Х. С. ,поч.1961г. и Е. С. , поч.1984г. като наследник на Д. Г. /племенник на Е. С. /. Налице е влязло в сила решение, постановено по иск предявен от М. настоятелство В. срещу К. С. и Л. Г. /наследници на Д. Г. /, с което е прието за установено, че ищецът е собственик на процесните имоти. На основание чл.431,ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 164/1984г., с който наследодателят Г е признат за собственик по завещание и давност на процесните дюгени. Слeд като е налице влязло в сила съдебно решение, с което по отношение на ищцата е признато, че мюсюлманското настоятелство е собственик на имота и е отменен нотариален акт №164/1984г., с който прекият и наследодател Г е признат за собственик по завещания на процесните имоти, то искът, предявен от нея в качеството и на наследник на бившите собственици Х. С. и Е. С. срещу М. вероизповедание – София и наемателя му Е. „П” с правно основание чл.108 ЗС за същите имоти е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани релеванти за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Повдигнатите правни въпроси – кога е налице непроизнасяне на съда по предявен иск и какъв е характерът на съдебното решение, постановено по искове, различни от предявените и дали е длъжен въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение когато то е постановено по фактически твърдения, които не са въведени с исковата молба, не могат да обуславят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В разглеждания случай не е налице произнасяне по непредявен иск, тъй като е разгледан предявеният от ищцата иск с правно основание чл.108 при заявеното от нея основание, от което произтича правото и на собственост. Останалите въпроси, вкл. и процесуалноправният относно задължението на съда да назначи техническа експертиза, не са релевантни за решаващите изводи на въззивния съд по основателността на иска. Те не са обуславящи изхода на спора, поради което също не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в някоя от посочените хипотези. Те не са изведени от предмета на спора и не са от значение за решаващата воля на съда. Не се отнасят до решаващите изводи, че ищцата не е собственик на процесния имот на посоченото придобивно основание.
По изложените причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация Е. „П” следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева. На втория ответник разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.01.2010г. по гр. дело №337/2009г. на В. окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Д. С. да заплати на Ц. Г. Н. , действащ като Е. „П” разноски в размер на 500 лева.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top