О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.706
гр.София 31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 571/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Б. З. от гр. Г. е подала касационна жалба вх. № 2* от 11.09.2008 год. срещу въззивното решение № 129 от 06.08.2008 год. по в.гр.дело № 756/2007 год. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 205 от 15.06.2007 год. по гр.дело № 284/2007 год. на Г. районен съд и е отхвърлен предявения иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на О. с. „З”-гр. Г. Д. , че наследниците на Б. И. О. , починал на 11.01.2000 год., имат право на възстановяване собствеността върху земеделски имот: нива в м.”К”, землище на с. Б., общ. Г. Д. с площ 3.000 дка, при съседи: Никола Д. , И. К. , път и река. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречието му с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 год. по гр.дело № 2/1996 год. на ОСГК; решение № 5* от 15.11.1999 год. по адм.дело № 4190/1999 год. на ВАС, ІV-то отд.; решение № 1* от 10.06.1994 год. по адм.дело № 6029/1993 год. ІІІ г.о.; решение № 1* от 15.07.1994 год. по адм.дело № 1821/1993 год. ІV г.о.; решение № 2* от 30.12.1994 год. по адм.дело № 217/1994 год. ІІІ г.о.; решение № 4* от 11.01.1995 год. по адм.дело № 2063/1994 год. ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се докаже, че описания в исковата молба имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята чрез включването й в ТКЗС, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността /правна сделка, придобивна давност и др./. За установяване на факта, че имотът е бил включен в ТКЗС са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, като ограничението, съдържащо се в чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ след изменението на закона /ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./ се отнася единствено до факта на придобиване на собствеността. Следователно, новата редакция на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че правото на възстановяване на собствеността може да се доказва само с писмени доказателства. Това следва недвусмислено от второто изречение на разпоредбата, според което „писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост”.
В случая, въззивният съд е отхвърлил предявения на 04.05.2007 год. /при действието на новата редакция на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ/иск, като е приел, че правото на собственост в това производство може да се установява само с писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права – нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944 год., протоколи за извършени съдебни или доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и др. Предвид на това, съдът е приел, че ограничението в доказателствените средства за установяване правото на собственост следва да се приложи и в настоящото производство. Посочено е, че ищцата/сега касатор/ не е провела пълно доказване на фактите, от които извлича правото си да иска възстановяване на собствеността в кръга на наследниците на Б. О. при вече извършено възстановяване на собствеността в кръга на наследниците на дядо й И. О. , т.е. не е доказала, че въз основа на посочения в исковата молба способ-давностно владение, баща й Б. О. е придобил собствеността на самостоятелно основание, като е владял имота в продължение на 20 години преди ТКЗС. Съдът е приел, че фактът на внасянето на имота в ТКЗС, удостоверен с представената опис-декларация е неотносим към установяване принадлежността на правото на собственост.
Решението на въззивната инстанция не противоречи на практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, илюстрирана с посочените и приложени част от тях решения. Липсва основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 06.08.2008 год. по в.гр.дело № 756/2007 год. на Б. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 11.09.2008 год. на Л. Б. З. от гр. Г..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: