5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 13.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1271/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. К. – процесуален представител на ищеца Ч. М. Е. от [населено място] против въззивно решение №203/06.6.2011 г. по гр.д.№254/2011 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №1079/12.01.2011 г. по гр.д.№ 7092/2010 г. по описа на Пернишкия районен съд, г.к., и е отхвърлен предявения от Ч. К. Е. от [населено място], против Т. В. С. и В. И. С., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл.93, ал.2, изречение второ ЗЗД, за заплащане на сумата 12000 лева, представляваща двоен размер на капаро, дадено от ищеца на ответниците по предварителен договор от 27.6.2009 г., с който ответниците са се задължили да продадат на ищеца, имот подробно описан в диспозитива на въззивното решение, като неоснователен и недоказан.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е неоснователен, тъй като непредставянето на удостоверение за вещни тежести на имота,у предмет на сделката в точно определения ден и час не представлява такова неизпълнение, което да даде на противната страна достатъчно основание да развали договора. Съдът е приел също така, че не е налице отказ от сключване на сделката, тъй като продавачите са манифестирали желанието си да подпишат окончателен договор, като са обяснили подробно пред нотариуса, че налице обективни пречки за представяне на удостоверението в този ден и час. До този извод съдът е стигнал, позовавайки се представено удостоверение от Агенцията по вписванията, от което се установява, че на 28.9.2009 г. и в предхождащия го работен ден не е било възможно издаването и регистриране на удостоверение за вещни тежести. Освен това е прието, че ищецът не е твърдял, и не е доказал, че сделката е следвало да бъде сключена точно в определения ден и такава уговорка не е била постигана, а уговореният срок не е решаващ такъв и би имал значение за защитата на някоя от страните при евентуално завеждане на делото по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, но не се установява същият да има такова значение за купувача, че ако сделката не се сключи точно в този ден, то той вече няма да има интерес от същата, а липсват и твърдения в тази насока. Поради това въззивната инстанция е достигнала до извод, че не е налице хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД. Изложени са изводи, че за да развали договора извън хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, кредиторът следва да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение на задължението, като при отправяне на заявлението за разваляне на договора ищецът не е дал такъв срок и се е позовал на неспазване на условията по договора. Поради това съдът е приел, че неизпълнението, ако се приеме, че има такова, е от такъв характер, че пречките за сключването на окончателен договор могат да бъдат отстранени. Въз основа на това окръжният съд е стигнал до извод, че като не е изпълнил това законово изискване, без да се позовава на обстоятелства, които правят сключването на сделката невъзможно или безполезно за него, то така направеното изявление не е произвело действие.
Извън изложените съображения, въззивната инстанция е посочила, че съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за неизпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, тъй като са налице безспорни доказателства, че налице уважителни причини за неизпълнението – представянето на удостоверение за вещни тежести.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два материалноправни въпроса на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:
1. Намира ли приложение разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД, ако продавачите по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот са били недобросъвестни при изпълнение на задълженията си и не са положили дължимата грижа по осигуряване на документите, за които са се задължили ?, и 2. Виновното неизпълнение за задължение за представяне на документи за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот представлява ли отказ от сключване на договор по смисъла на чл.93, ал.2 ЗЗД.
В изложението е налице твърдение за поставен процесуалноправен въпрос, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона. Излага се, че въззивният съд не е обсъдил в цялост решаващи за изхода на спора доказателства и доводи – показания на свидетели. Сочи се, че липсва преценка и анализ на гласните доказателства , което представлява нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Досежно изложеното се сочи и определение №1341/18.12.2008 г. по ч.гр.д.№1886/2008 г. на ВКС, І г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Т. В. С. и В. И. С., не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок и от надлежна страна.
В. решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Първият от поставените въпроси не е решаващ за изхода от спора, тъй като съдът е изложил по него съображения в допълнение към изложените от него решаващи изводи.
По втория от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът е направил точно обратния извод, че не е налице отказ от сключването на окончателен договор, позовавайки се изрично манифестираното от продавачите желание да сключат окончателния договор.
Решаващият извод на Пернишкият окръжен съд е относно факта на обективната невъзможност от страна на продавачите да представят на визираната дата и час удостоверение за тежести. По този извод обаче не се съдържа материалноправен въпрос в изложението на касационния жалбоподател.
В изложението не е поставен процесуалноправен въпрос, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението в посочената част може да се направи извод, че не е формулиран процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение въззивно решение №203/06.6.2011 г. по гр.д.№254/2011 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., по подадената от адв. К. К. – процесуален представител на ищеца Ч. М. Е. от [населено място], касационна жалба, вх.№4663/25.7.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: