3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
С., 13.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1384/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение 6 от 25.02.2009 г. по гр.д.№ 64/2008 г. на районен съд З., потвърдено с решение № 70 от 16.04.2010 г. по гр.д.№ 160/2009 г. на Смолянски окръжен съд по иск, предявен от Е. Ю. Ч. е признато за установено спрямо ответниците Р. А. П., А. А. П., А. А. В., М. А. Ч. и Л. А. Ш., че ищците са собственици на недвижим имот- УПИ ІХ- 446, кв.53 по плана на [населено място], целият с площ 330 кв.м. и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариалния акт № 110/ 2007 г., с който ответниците са се снабдили като собственици за 150/ 330 ид.ч. от същия имот.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да излагат конкретни съображения.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна, а също и поради липсата на основания за допускането й до разглеждане.
От данните по делото се установява, че страните имат общ наследодател- Б. А. Ч., който е имал две деца- А.- с наследници ответниците и Ю.- чийто син е ищецът по делото. Общият наследодател е притежавал имот- дворно място със стара къща, който по плана от 1950 г. е заснет като имот пл.№ 271, а по плана от 1974 г. като имот пл.№ 456. С нот.акт № 161/75г. Ю. Ч.- баща на ищеца е признат за собственик по давност на ? ид. ч. от горния имат, а с нот.акт № 27/ 82 г. дарил същата част от имота на ищеца. Двете колена от наследници са установили владение върху реални части от наследствения имот, които по действащия регулационен план от 1987 г. съответстват на имоти пл.№ 446- владян от ищеца и пл.№ 444- на ответниците. С гласни доказателства е установено, че в своята част от имота ищецът построил жилищна сграда, поставил ограда и я ползва самостоятелно и необезпокоявано от 1982-83 г. досега като единствен собственик. С оглед на тези данни и проследявайки регулационните промени, извършени с имотите по плановете от 1974 и 1987г., възивният съд приел, че ищецът е собственик на УПИ -446 на основание дарението от 1982 г. и давностно владение, поради което уважил предявения установителен иск по чл.124 ГПК и отменил като неверен нотариалния акт, с който ищците са се снабдили като собственици на частта, принадлежаща на ищеца.
За да се допусне касационно обжалване на горното решение е необходимо ответниците, които са касатори да посочат кой е материално-правният или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като съгласно чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в решение № 4/ 2009 г. на Конституционния съд и ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът трябва да е съществен и определящ за изхода на делото.
К. са представили изложение към жалбата, но в него не са формулирали правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода на делото, поради което жалбата им не може да бъде допусната до разглеждане. Въпросът не може да се формулира служебно от касационния съд чрез извеждането му от фактите и обстоятелствата, които се излагат в жалбата, тъй като това е в нарушение на диспозитивното начало в процеса. ВКС би могъл да постави служебно само въпросът за валидността и допустимостта на въззивното решение, но в случая няма вероятност то да страда от такива пороци, и по- специално да е недопустимо поради липсата на правен интерес, каквито доводи се навеждат в жалбата, тъй като ищецът е във владение на целия свой имот, а правото му на собственост се смущава от съставения на името на ответниците нотариален акт само за част от имота, при което адекватната защита се постига чрез предявяване на установителен иск по чл.124 ГПК, а не чрез осъдителен иск.
След като касаторите на поставят въпрос, който да определи рамките на произнасяне от страна на ВКС, не следва да се обсъждат и конкретните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. В изложението освен това се цитира само нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се излагат конкретни съображения, свързани със същността на това основание, така както то е разяснено в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно поради липса на съдебна практика, непълнота или неяснота в правната норма, създаване на нова съдебна практика или промяна в съществуващата предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 16.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 160/2009 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: