О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 16.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 416/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1595 от 20.12.2010 г. по в. гр.д. № 1452/2010 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1498 от 29.04.2010 г. по гр.д. № 5973/08 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. Г. и Г. Д. М. против [община] иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на обект – автобусна спирка, находяща се на [улица]в [населено място], срещу КАТ.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Г. Д. М. и П. Д. Г. чрез техния пълномощник адв. Сн. Л.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Касаторите сочат, че касационното обжалване е допустимо при условията на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: следва ли да се дефинират от съда понятията “пречка за упражняване правото на собственост” и “неоснователност на действие, бездействие и създадено състояние”, които са предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС; представлява ли пречка за упражняване правото на собственост върху недвижим имот липсата на транспортен достъп до него; представлява ли ситуирането на автобусна спирка пред недвижим имот, който е реституиран преди това, неоснователно действие, което създава пречки за ползуването на имота. Поддържат, че решението е постановено в противоречие с ТР № 31/84 г. на ОСГК, решение № 1544 от 30.10.2002 г. по гр.д. № 18899/01 г. на ВКС, ІV г.о, решение от 11.06.2009 г. по гр.д. № 178/09 г. на Русенския окръжен съд, решение № 142 от 30.04.2009 г. по в.гр.д. № 123/09 г. на Старозагорския окръжен съд, решение № 1039 от 02.10.2008 г. по гр.д. № 4390/07 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по касация [община] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че на основание наследяване от М. Г. Д., реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба жалбоподателите в настоящото производство П. Д. Г. и Г. Д. М. се легитимират като собственици съответно на ПИ № 10135.3511.556/ стар идентификатор пл.№ 197/ и ПИ № 10135.3511.557/стар идентификатор пл.№ 198/ по одобрената кадастрална карта на [населено място], които граничат с [улица]. Пред тях има изграден “автобусен джоб” към трасето на булеварда за спиране на автобуси, а на тротоара е монтиран навес на спирка с метална конструкция, като мястото на спирката е определено при проектиране на трасето на булеварда. Същата е посочена в кадастралния план на града от 1986 г., утвърдена е с решение на Общински съвет- В. от 03.09.1999 г. и е включена в транспортната схема на автобусите и тролейбусите от градския транспорт.
Установено е също, че на ищците е било издадено разрешение № 66 от 06.07.2005 г. за изграждане на временен открит паркинг в собствените им ПИ № 197 и 198 по плана на [населено място] и такъв е бил изграден, като достъпът до него от [улица]е бил осъществяван чрез изграден временен път, преминаващ през ПИ, собственост на трети лица. По възражение на собственика на ПИ № 137, със заповед № ДК-10-93 от 31.07.2007 г. на ДНСК издаденото разрешение за строеж е било отменено. Със Заповед на Кмета на [община] от 14.05.2008 г., обявена за нищожна с решение по адм.д. № 1759/08 г. на ВАС, е било наредено премахване на временния път, обслужващ паркинга, поради това, че липсва съгласувано техническо решение за осъществяване на временната връзка и проведена процедура по чл. 190, ал.6 ЗУТ. Със заповед № 11 от 20.01.2010 г. на ДНСК е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Пътна връзка от [улица]до строеж временен открит паркинг в ПИ № 197 и 198 и да се възстанови тротоара и зелената ивица във вида преди реализиране на незаконното строителство.
По делото е установено също, че за процесните имоти няма изработен и одобрен ПУП, с който да се регулират и да се осигури транспортен достъп до тях.
За да отхвърли предявеният от касаторите иск по чл. 109 ЗС за премахване на автобусната спирка, въззивният съд е приел, че същата е изцяло съобразена с нормативните изисквания и с транспортната схема на общината, поради което изграждането й не е незаконосъобразно.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия от поставените в касационната жалба правни въпроси- следва ли да се дефинират от съда понятията” пречка за упражняване на правото на собственост” и “неоснователност на действие, бездействие или създадено състояние”, които са предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Въпросът е неясно формулиран. От една страна се поддържа, че в случая не могат на намерят приложение постановките на ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВКС, тъй като касаторите не са поддържали, че спирката пред собствения им имот представлява незаконен строеж, а от друга – че не е доказано по безспорен начин законосъобразността на поредицата от действия във връзка с изграждането й – “ проект за булевард, в който се предвижда спирка, предвиждане в плана за уличната регулация, решение на Общинския съвет за позиционирането й, съответствие на спирката с транспортната схема, която е приета”. Освен че по съществото си това са доводи за неправилно приложение на материалния закон, които касаят правилността на решението и не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК, следва да се посочи, че изтъкнатите от касатора обстоятелства са изяснени от събраните по делото доказателства и са били съобразени от въззивния съд при формиране на неговите фактически и правни изводи по спора. С помощта на съдебно- техническа експертиза е било установено, че местоположението на спорната спирка е било определено още при проектирането на трасето на булеварда, отразено е в кадастралния план от 1986 г., както и че същата е съобразена с изискванията на действуващите към момента на изграждането й Норми за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на населените места, утвърдени със заповед № РД-02-14-306 от 15.IХ.1989 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 87 от 1989 г.; изм., бр. 86 от 1994 г.; Бюлетин за строителство и архитектура, кн. 6 от 1994 г. и кн. 1 от 1995 г./. Поради това по този въпрос въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
След съпоставка на обжалваното въззивно решение с приложената към касационната жалба съдебна практика не се установява въпросите: представлява ли пречка за упражняване правото на собственост върху недвижим имот липсата на транспортен достъп до него и представлява ли ситуирането на автобусна спирка пред недвижим имот, който е реституиран преди това, неоснователно действие, което създава пречки за ползуването на имота, да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или да са разрешавани противоречиво от съдилищата. Решение № 1544 от 30.10.2002 г. по гр.д. № 18899/01 г. на ВКС, ІV г.о, решение от 11.06.2009 г. по гр.д. № 178/09 г. на Русенския окръжен съд, решение № 142 от 30.04.2009 г. по в.гр.д. № 123/09 г. на Старозагорския окръжен съд, решение № 1039 от 02.10.2008 г. по гр.д. № 4390/07 г. на ВКС, ІІІ г.о., на които се позовава касаторът, са постановени при напълно различна фактическа обстановка и са изцяло неотносими към настоящия спор. По делото е установено, че за процесните имоти няма изработен и одобрен ПУП, с който да се регулират и да се осигури транспортен достъп до тях, което налага извод, че тези въпроси не са и обуславящи изхода на спора, тъй като дори и при уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС, съдебното решение не може да замести предвидения от закона административен ред за осигуряване на транспортен достъп до имотите на касаторите, какъвто е техният действителен правен интерес.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 1595 от 20.12.2010 г. по в. гр.д. № 1452/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: