ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 707
гр. София,17.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 702 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. И. К. срещу определение № 2* от 18.09.2009 г. по гр. д. № 1915/09 г. на Окръжен съд гр. П.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата О. гр. Х. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че ищцата е предявила пред Районен съд гр. П. установителен иск за собственост на недвижим имот. С определение от 16.05.2009 г. по гр. д. № 2317/09 г. съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че правото на собственост не ищцата не се оспорва от ответника. Имотът е записан като общински, но само до момента в който се заяви претенция основана на чл. 19 ЗСПЗЗ. Отказът на общината да издаде скица на имота е поради обстоятелството, че имотът е извън регулация и скицата следва да се издаде от ОСЗ. Касае се до отказ на административен орган да издаде документ, т. е. спорът е административен и ищцата няма правен интерес да предяви настоящия граждански иск за собственост.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора правни доводи и твърдения, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
След оставяне на жалбата без движение, с молба – изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се излагат доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В нея обаче не е формулиран съществен процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Касационният съд не е длъжен и не може сам да формулира процесуалноправен въпрос който е от значение за изхода на конкретното дело, затова непосочването на правния въпрос от значение за конкретното дело е основание за да не се допусне касационно обжалване. Още повече, че в конкретния случай не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото, а за преценка на конкретните факти.
С оглед на изложеното, не е налице е основанието за допустимост на касационната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 18.09.2009 г. по гр. д. № 1915/09 г. на Окръжен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: