О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
ГР. София, 19 юни 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.06.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2355/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д.№8149/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 5 000 лв. искът на М. К. срещу касатора по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 316, ал.1,вр. с чл.309, ал.1,пр.1 от НК и в престъпление по чл.211, пр.1, вр. с чл.209, ал.1,пр.1 от НК, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и следва ли решаващият съд да обсъди всички обстоятелства на случая, както и да дефинира основните елементи на справедливостта, послужила като водещ критерий за определяне на обезщетението на неимуществени вреди са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1,т.3 ГПК.. Според касатора, ГС се е съобразил отчасти с указанията на ППВС №4/68 г., като при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД е взел предвид конкретните обстоятелства на случая. Тези обстоятелства, обаче, не съставляват съдържание на понятието справедливост, а елементи на възмездяване, които при това следва да бъдат възмездени именно по справедливост. Понятието справедливост е по съдържание морално – етично, отнася се до съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората, правата и задълженията. Като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществената вреда от незаконно обвинение служи още и икономическия растеж, стандартът на живот, доходите и покупателните възможности в страната към момента на деликта – р. по гр.д. №2800/05 г. на ВКС, четвърто г.о. Касаторът не отрича, че всеки отделен казус е специфичен сам по себе си и конкретните обстоятелства, обуславящи размера на обезвредата са различни. Въпросът за това какво включва критерият „по справедливост” – съставлява ли коефицент и с каква величина или определена базова сума и как се формира тя, какъв е механизмът, за да се твърди, че обезщетението е справедливо, според касатора все още е незадоволително и противоречиво решаван от съдилищата – чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. Въззивният съд е определил размера на обезщетението, като е отчел конкретните обстоятелства на случая: броят и тежестта на деянията, за които ищецът е обвинен и оправдан, немалката продължителност на наказателното производство със съдебна фаза – 7 години, множеството съдебни заседание, в които се е явил и множеството извършени спрямо него процесуални действия, които са му причинили неудобства и негативни психични преживявания, засилени и от това, че ищецът е неосъждан. Така са спазени указанията на ППВС №4/68 г., както сочи и касаторът.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдържанието на това понятие е разяснено в практиката на ВКС. В ППВС №4/61, 5/69,2/84, 4/68 г. е указан кръгът на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди и начинът на определянето му, след установяване на конкретните за увреждането / на собственото на ищеца здраве, от смърт на негови близки, от неизпълнено обещание за брак, от накърнени лична свобода, чест и достойнство/ обстоятелства. При обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.2,т.2 ЗОДОВ от значение са тежестта на обвинението, личността на увредения /личния му авторитет и служебно положение/, продължителността на незаконното наказателно преследване и съпътствуващите го ограничения и медийна разгласа – ТР №3/04 г., т.11 и Р. по гр.д. №1916/09 г. на ВКС, четвърто г.о. по чл.290 от ГПК. Конкретните обстоятелства във всеки от случаите не са и не могат да бъдат еднакви, а там където има най – голямо сходство, според разясненото в р. по гр.д. №1898/09 г. на четвърто г.о. на ВКС, присъдените обезщетения обикновено не са с големи разлики.
Съдържащото се във въпроса на касатора предложение за коефицент, базова сума и механизъм на формиране на обезщетението е относимо към определянето му за имуществени вреди, но не и към това по чл.52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди е за нарушени лични нематериални права и ценности – живот, здраве, психика, достойнство, свобода и пр. на човешката личност, които нямат парична оценка. Затова обезщетението по чл.52 ЗЗД се определя по справедливост, след преценка на конкретните обстоятелства на случая, разкриващи изражението и тежестта на вредата.
Икономическата ситуация в страната и покупателната възможност на парите са съобразени от въззивния съд, макар това да не е изрично посочено в решението. Изрично позоваване на икономическата ситуация обикновено има в случаите, когато вредите са понасят в период от време с инфлация, която променя покупателната стойност на парите, за да се обоснове еквивалентността на присъдената сума с претърпяната вреда – напр. р. по гр.д. №1265/99 г., пето г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №8149/13 г. от 22.10.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: