ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 707
гр. София, 23.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 818 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н…. срещу Решение от 01.08.2016 г. по в.гр.д. № 6004/2016 г. на Софийски градски съд, III-В състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 801 от 11.02.2016 г. по гр.д. № 58988/2015 г. на Софийски районен съд, 77 състав, с което е уважен предявеният от В. А. Б. срещу Н…., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 316/31.08.2015 г. на директора на Н…., за незаконно и неговата отмяна. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена.
Ответната страна по касационната жалба – В. А. Б., не е подала отговор в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК са, както следва:
– Мотивирана ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато в последната са посочени единствено задълженията, които служителят не е изпълнявал, а не са посочени конкретни качества, необходими за ефективно изпълнение на работата.
– Задължен ли е работодателят да запознае работника или служителя със съдържанието на документи, които съдържат данни за неизпълнението на трудовите му задължения /доклади/, когато тези данни се съдържат в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
– Задължен ли е съдът да се произнесе по всички представени по делото доказателства за установяване на отрицателния факт за липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. А. Б. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 316/31.08.2015 г. на директора на Н…., за незаконно и неговата отмяна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение при ответника на длъжност „завеждащ административен сектор“, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Посочено е, че липсата на качества отразява едно трайно състояние на работника или служителя на неспособност за ефективно осъществяване на възложените му трудови задължения. Това състояние предполагало несъответствие между възможностите на служителя и съответните за длъжността изисквания на работодателя за изпълнение на трудовите задължения, което следвало да бъде обективно. Въззивният съд е приел, че доколкото това основание за прекратяване на трудовото правоотношение на служителя има обективен характер, работодателят следва да мотивира заповедта с конкретно посочване на фактите и обстоятелствата, обуславящи липсата на качества за ефективно справяне с работата, както и с посочване на конкретните качества, липсата на които препятства служителя в изпълнение на задълженията му. Въззивната инстанция, при съобразяване на обстоятелствата по делото, е достигнала до извода, че заповедта за уволнение не е мотивирана, доколкото в последната не са посочени конкретните качества, които служителят не притежава и водят до трайна обективна неспособност за изпълнение на трудовите функции. Съдът е посочил, че липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовия договор, изразяващи се в конкретно посочване на обуславящи уволнението фактически обстоятелства, затруднява защитата на работника или служителя и препятства осъществяването на съдебен контрол за наличието на трайна липса на качества за ефективното изпълнение на работата. Приел е също така, че липсващите качества и обуславящите ги обстоятелства могат да бъдат посочени в друг документ, към който заповедта препраща, ако последният е доведен до знанието на работника или служителя. Тази хипотеза обаче не била налице, доколкото работодателят не е доказал, при условията на пълното и главно доказване, че посочените в заповедта доклади са били връчени на служителката и последната е била запозната със съдържанието им.
Същевременно въззивният съд, като се е позовал на разпоредбата на чл. 272 ГПК, е препратил към мотивите на първоинстанционното решение досежно възприетите от п ървата инстанция фактически и правни изводи. В решението на районния съд е прието, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е мотивирана, доколкото изброените в заповедта факти сочат по-скоро за наличие на дисциплинарни нарушения. Посочено е, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и е недопустимо да бъде обосновавано с допуснати от служителя дисциплинарни нарушения. Възприето е становището, че и дисциплинарното уволнение като основание за прекратяване на трудовия договор е налице при установено неизпълнение на трудовите задължения , но разликата с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първият случай работникът или служителят притежават съответните качества, но отрицателният резултат е последица на умисъл или небрежност от негова страна, докато при безвиновното основание работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване – поради несъобразяване на обжалваното въззивно решение със задължителната съдебна практика по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос „мотивирана ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато в последната са посочени единствено задълженията, които служителят не е изпълнявал, а не са посочени конкретни качества, необходими за ефективно изпълнение на работата“. Константна е практиката на Върховния касационен съд /Решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г., IV г.о.; Решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., IV г.о.; Решение № 318 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014 г., IV г.о.; Решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., IV г.о./, че качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати, поради което е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Доколкото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени конкретните задължения на служителката и нейните прояви, представляващи съответно неизпълнение, решаващите правни изводи на въззивният съд, според които заповедта не е мотивирана поради липса на посочване на конкретните качества водещи до обективна неспособност за ефективно изпълнение на работата, се явяват в отклонение от цитираната практика, което обуславя ангажирането на инстанционната компетентност на ВКС по спора на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивното решение е постановено в противоречие и със задължителните разяснения, дадени с Решение № 420/08.01.2013 г. по гр.д. № 1014/2011 г. на ВКС, IV г.о., доколкото съдът, като е възприел мотивите, изложени в първоинстанционното решение, е приел, че заповедта не е мотивирана и защото изложените в обстоятелствената й част факти сочат за наличие на дисциплинарни нарушения, а не за безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В посоченото решение касационната инстанция е приела, че когато по преценка на работодателя работникът безвиновно не изпълнява трудовите си задължения ефективно; когато обективно не притежава необходимите качества за възложената му работа, основанието за уволнение е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. При спор за законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, преценката на съда се свежда до това, дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти, без да се изследва дали допуснатите нарушения са основание за дисциплинарна отговорност.
По отношение на втория формулиран от касатора правен въпрос, свързан със задължението на работодателя да запознае служителя със съдържанието на доклади, в които са посочени конкретните обстоятелства, послужили като основание за прекратяване на трудовия договор, когато последните се съдържат и в заповедта, основание за допускане на касацията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК липсва. Това е така преди всичко, защото въззивният съд изобщо не се е произнасял в мотивите на решението си за необходимостта от връчване на съответните доклади на служителя. Последното е посочено единствено като възможен начин за мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовия договор, когато последната препраща към друг документ. В случая въззивният съд е приел, като основен довод за незаконност на уволнението, липсата на мотиви поради непосочване на качествата, които служителката не притежава и които са довели до неефективно изпълнение на възложените трудови задължения. В допълнение е посочил, че дори да се приеме, че актът на работодателя е мотивиран чрез препращане към съответните доклади, не са ангажирани доказателства за връчването им на служителя. Тези правни изводи на съда не са поставени в основата на въззивното решение, т.е. не са обусловили изхода на делото пред въззивния съд по смисъла на т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1 / 09 г. на ОСГТК, а са изложени за пълнота с оглед всестранното и пълноценно изследване на законността на уволнението.
По въпроса, дали съдът е задължен да се произнесе по всички представени по делото доказателства за установяване на отрицателния факт за липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, предпоставки за допускане на касационното обжалване също не са налице, доколкото съдът е подложил на преценка и анализ събрания по делото доказателствен материал, но е достигнал до извод за неговата ирелевантност за правилното разрешаване на правния спор с оглед извода за необходимост от отмяна на заповедта за уволнение на формално основание – поради липса на мотиви в последната. Съдът не е пристъпил към решаване на правния спор по същество чрез обсъждане на въпросите за възможността на служителя да изпълнява възложените му трудови задължения с оглед притежаваните от него качества, необходими за справяне с работата, поради което не е обсъдил доказателствата, ангажирани от ответника, касаещи обстоятелствата релевантни за възникване на субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно изявление, поради липсата на качества на служителя за изпълнение на работата. По същество поставеният процесуалноправен въпрос представлява оплакване за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, което е ирелевантно за настоящата фаза на касационното производство, доколкото ангажира компетентността на касационната инстанция при разглеждане на касационната жалба по същество в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
С оглед допускането на касационното обжалване на посоченото по-горе основание, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Четвърто Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 01.08.2016 г. по в.гр.д. № 6004/2016 г. на Софийски градски съд, III-В състав, по касационната жалба на Национален център по заразни и паразитни болести.
УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба, а именно сумата 40 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: