О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.707
гр. София,24.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2792 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.86 о 27.10.2017 г./.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №2964 от 21.09.2017 г. по ч.гр.д.№4228/2017 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №4333 от 07.07.2017 г. по т.д.№4685/2016 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена от дружеството въззивна жалба.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че се решават противоречиво от съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в контекста на разпоредбата на чл.47 от Х. на основните права на ЕС, чл.6 от ЕКПЧОС и практиката на С.: 1. При наличието на какви предпоставки би следвало юридическите лица да бъдат освобождавани от заплащането на държавни такси по образувани от тях граждански дела. 2. Допустимо ли е и при какви обстоятелства да се допусне разсрочване или отсрочване на задължението за внасяне на дължима държавна такса по образувано съдебно производство пред граждански съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, съставът на САС, прилагайки предписанията на общностното право и задължителната за националните юрисдикции практика на С., е приел, че когато юридическите лица са в затруднено финансово състояние и с оглед предмета на правния спор обективно не са в състояние да заплатят държавна такса за защита на техни имуществени или неимуществени права, респ. съобразно размера на дължимата съдебна такса ще бъдат в значителна степен затруднени да поемат този паричен разход, съдът би могъл да ги освободи изцяло или частично от процесуалното задължение за заплащане на държавни такси за разглеждане на подадена от тях молба за защита и съдействие. В този смисъл и съобразявайки обстоятелството, че частният жалбоподател е търговец /типичното капиталово търговско дружество/, който сключва търговски сделки по занятие с цел реализиране на търговска печалба, както и високия паричен поток и значителните парични средства по каса и по банкови сметки, вкл. и на свързаното с него лице – основният акционер, въззивният съд е достигнал до извод, че не се установява обективната невъзможност на ответника да заплати сравнително ниската стойност на държавна такса за въззивното обжалване /съобразно обжалваемия материален интерес – над 500 хил. лв./ – в размер на сумата от 10 472.47 лв.
Настоящият състав намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Спрямо първия от формулираните въпроси, макар и обусловил правната воля на въззивния съд, не се установява наличието на поддържаното в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предвид съществуващата задължителна практика на ВКС /изключваща приложението и на селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, ред. към ДВ бр.63/2017 г./. Съобразно визираната, споделяна и от настоящия състав практика, гарантираното в разпоредбите на чл.6 от ЕКПЧОС и чл.47 от Х. на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел – правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на: чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, на чл.84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 от ТЗ/, то държавна такса се дължи предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 от ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Нормата на чл.83, ал.2 от ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел извличане на печалба и няма социално оправдание държавата да поеме разходи по делата, които осигуряват реализация на тази търговска печалба. Невъзможността на търговеца да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по втория от поставените от касатора въпроси – в обжалваното определение този въпрос не е обсъждан, респ. не може да бъде квалифициран като обуславящ решаващата воля на съда.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2964 от 21.09.2017 г. по ч.гр.д.№4228/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.